Горещата вълна и ниските нива на Дунав доведоха до рязък скок на цените на електроенергията в Югоизточна Европа. Най-високата отчетена стойност е 717 евро за мегаватчас на словенската борса BSP Southpool на 3 август, между 20:00 и 20:15 ч. На пазара „ден напред“ цените в региона са били средно с 50% до 100% по-високи спрямо предишни седмици.
Анализът обхваща цените на седем борси в периода 31 юли – 6 август, изчислени на 15-минутни интервали. Най-чести ценови пикове са регистрирани на 3 и 4 август. Българската IBEX и гръцката HEnEx обаче са отчели най-ниските цени сред разглежданите пазари.
Вечерният спад на соларното производство оскъпява тока
Най-високите цени са се концентрирали между 19:30 и 20:30 ч. Тогава производството от фотоволтаици намалява със залеза, докато потреблението остава високо или продължава да расте заради използването на климатична техника.
Според анализа именно съчетанието от по-слабо производство и по-високо търсене е нарушило баланса в електроенергийните системи. Потреблението на ток в региона е нараснало с между 5% и 20%.
България и Гърция са посочени като страните с най-голям инсталиран капацитет от слънчеви централи и батерии сред анализираните пазари. В България има 6 GW соларни мощности и 3,7 GW батерии, а в Гърция – съответно 9 GW фотоволтаици и 1 GW системи за съхранение на енергия. Въпреки това и на двата пазара са отчетени ценови пикове на 5 август.
Ниските води ограничиха ядрените и водните централи
Ниското ниво на Дунав е ограничило работата на няколко големи ядрени централи. Унгарската АЕЦ „Пакш“ е намалила мощността си от 2000 MW до около 230 MW, тъй като не е могла да осигури достатъчно вода за охлаждане. При нормални условия централата осигурява 45–50% от производството на електроенергия в Унгария и около една трета от националното потребление.
Румънската АЕЦ „Черна вода“ е намалила производството си с 50%, а словенската АЕЦ „Кршко“ – с 20%. „Кршко“ произвежда 35–38% от електроенергията в Словения и покрива приблизително 35% от потреблението на страната. Намалената ѝ работа е засегнала и Хърватия, която получава половината от произведения в централата ток – количество, покриващо 15–20% от хърватските нужди.
Причината за ограничението в Словения са високите температури на водата в река Сава. Екологичните правила не позволяват охлаждащата вода, връщана от централата, да повишава температурата на реката над определени безопасни нива.
В Румъния властите са предприели нестандартни действия, включително потапяне на баржи, за да повишат нивото на Дунав и да поддържат работата на АЕЦ „Черна вода“. Централата осигурява около една пета от производството и потреблението на електроенергия в страната.
Българската АЕЦ „Козлодуй“ не е ограничавала работа
АЕЦ „Козлодуй“ не е имала оперативни затруднения въпреки ниските нива на Дунав. Според анализа техническото решение на централата ѝ позволява да осигурява необходимата вода за охлаждане и при по-малък речен дебит.
Проблеми има и при водните централи. Сръбската ВЕЦ „Джердап 1“ е работила с около 20% от обичайното си производство, а „Джердап 2“ – с около 30%. ТЕЦ „Плевля“ в Черна гора също е била извън работа за няколко дни.
Най-скъпият ток в Сърбия е бил в интервала 19:00–19:30 ч., като най-много ценови пикове на борсата SEEPEX са отчетени на 3 август. Ако горещините и ниските речни нива се запазят, са възможни нови ограничения на производството в засегнатите централи.
