Граждански организации против Радан Кънев за АМ Струма

  18 Ноември 2019, 20:29     4291     1   
     


Български граждански организации изпратих писмо в Брюксел с настояване Европейския парламент да не се гласува петицията срещу изграждането АМ „Струма“ през Кресненското дефиле, внесена от Радан Кънев.

То е адресиран до председателя и членовете на Комисията по петициите в Европарламента и е в отговор на подписката срещу строителството на АМ „Струма“ през дефилето, която българския евродепутат придвижи за гласуване в ЕП.

Сред подписалите писмото са Българската асоциация на пострадалите при катастрофи, Български ловно-рибарски съюз, ПК „Екогласност“, Сдружение „Зелена кресна“, Федерация на потребителите в България.

Седемнайсетте гражданските организации заявяват следното:

„Уважаема госпожо председател Долорес Монсерат, уважаеми госпожи и господа евродепутати от Комисията по петициите в Европейския парламент.

Преди четири дни в българските медии излезе информацията, че тази седмица в Комисията по петициите ще бъде разгледана и предложена за гласуване Петиция № 0527/2018, внесена от Димитър Василев, с българско гражданство, относно въздействието на автомагистрала „Струма“ върху Кресненското дефиле и региона, България.

Като представители на част от неправителствения сектор в България и на местни общности в района на общините Кресна, Симитли и цяла Югозападна България, изразяваме несъгласието си този документ въобще да бъде подложен на гласуване и още повече да бъде приет.

Автомагистрала „Струма“ е важен обект от транспортната система на Европейския съюз като част от Паневропейски транспортен коридор номер 4, свързващ Германия и Гърция. Участъкът от 17 километра между Кресна и Крупник трябваше да бъде готов още през 2004 година за Летните олимпийски игри в Атина. От тогава до сега, по различни причини и процедурни прийоми, свързани с одобряването на проекта от ЕК, той не е реализиран. В тази кратка отсечка само за последните години са загинали десетки шофьори и пътници, а стотици са ранените. Това прави съществуващия пътен участък в Кресненския пролом един от най-опасните в България и Европа.

Ние споделяме аргументите, че официалните власти трябва да защитават биологичното разнообразие на България. Припомняме, че страната ни вече е установила своята мрежа от обекти от Натура 2000, която покрива около 34% от територията на страната.

Обаче държим да отбележим, че Европейската комисия неведнъж е била категорична, че Натура 2000 не е система от стриктни природни резервати, в които човешките дейности са изключени. Нейните цели не са да не се допуска икономическа дейност, а по-скоро да се поставят параметрите, по които тя може да се извършва заедно с опазване на биологичното разнообразие на Европа. За тази цел директива 92/43/ЕИО постановява разпоредбите за оценка на плановете и проектите, които имат потенциал да застрашат значително обектите на Натура 2000. Такива планове и проекти могат да се допускат след увереност, че те няма значително да увредят природните ценности. Освен ако тези дейности не са от важен обществен интерес, какъвто е случаят с магистрала „Струма“ и се предприемат адекватни компенсаторни мерки. - такива мерки нашата страна се ангажирала да реализира. Тоест евродирективата 92/43/ЕИО не забранява изграждането на Лот 3.2 Крупник – Кресна от АМ „Струма“.

 

Ние съзнаваме, че петицията няма директно законодателно действие. Но смятаме, че ако се гласува и бъде одобрена, това ще забави процеса по одобряване на подадената от българските власти апликационна форма за европейско съфинансиране на лот 3.2. Ще създаде разделение и допълнителна конфронтация в българското общество.

Освен тежките пътно-транспортни произшествия, които ще продължат да се случват, забавянето ще доведе и до сериозни антиевропейски настроения, каквито вече се зараждат в България поради бавните и мудни процедури заради екологични причини в реализирането на инфраструктурите проекти.

За жалост през последните 12 години у нас не се проведе информационна кампания за целите и задачите на Натура 2000 и голяма част от обществото ни не припознава и не участва в опазването на биоразнообразието и околната среда.

Същевременно, ако не се реализира проектът, това ще доведе до огромни загуби за българската държава – 1 милиард евро: страната ни ще трябва да финансира изграждането на лот 3.2 от Републиканския бюджет. Отделно ще трябва да връща и европейското съфинансиране за вече изградените участъци от магистралата, вместо да вложи тези средства в развитието на нова българска и европейска инфраструктура.

Накрая, но не на последно място - ако проектът се забави, ЕС още дълго време няма да разполага с напълно завършен Паневропейски коридор номер 4, което е в ущърб на европейските данъкоплатци, страните от Западните Балкани и развитието на икономическите връзки между Румъния, България и Гърция. Ще продължи и застоя на местно ниво, защото изграждането на АМ „Струма“ в района на Кресна ще даде огромен икономически тласък на развитието на местния бизнес.“


     

Кирчо25.11.2019 г., 21:26 ч.

Рада дълбоката

Последни

Свят

Провал на срещата за климата в Мадрид

   15 Декември 2019   244    0
Свят

Здрав разум срещу „зелен“ разум

   14 Декември 2019   2373    2
България

Седми реактор на Козлодуй остава възможен

   08 Декември 2019   3632    5
България

В Банско пускат писти още за 8 декември

   06 Декември 2019   1472    3
Свят

Косатки се появиха в залива на град Генуа(Видео)

   05 Декември 2019   4265    1
България

АМ „Струма“ ще минава през Кресненското дефиле

   05 Декември 2019   6622    1