Европейският съюз подготвя съществена промяна в енергийната си политика, като се насочва към намаляване на данъчната тежест върху електроенергията и облекчаване на част от регулациите, свързани със Зелената сделка. Мерките са отговор на рязкото поскъпване на петрола и газа след ескалацията на напрежението в Близкия изток и блокадата на Ормузкия проток.
Цените на суровия петрол вече надхвърлят 100 долара за барел, а разходите на ЕС за внос на изкопаеми горива са нараснали с над 22 милиарда евро само от началото на кризата. Тази ситуация поставя под натиск както индустрията, така и домакинствата, и принуждава Брюксел да търси по-гъвкави решения.
По-ниски данъци и по-евтина електроенергия
Очаква се на 22 април Европейската комисия, водена от Урсула фон дер Лайен, да представи официален пакет от мерки. Сред основните предложения е значително намаляване на данъците върху електроенергията, както и премахване на част от допълнителните такси, включени в крайните сметки за ток.
Планира се и реформа на мрежовите такси с цел по-ефективна работа на енергийната инфраструктура и намаляване на разходите за пренос. Очакванията са тези стъпки да доведат до осезаемо понижение на цените за крайния потребител.
По-прагматичен подход към Зелената сделка
Новата линия на Брюксел показва ясно отместване от досегашния строго регулаторен подход към по-прагматична политика. Вместо да се разчита основно на субсидии и ограничения, ЕС започва да използва данъчната система като инструмент за насърчаване на определени енергийни решения.
В този контекст електроенергията се позиционира като по-изгодна алтернатива спрямо изкопаемите горива чрез по-ниско данъчно облагане. Това на практика означава частично облекчаване на тежестта, наложена от досегашните екологични политики, и създаване на по-балансирана среда за бизнеса.
Облекчения за индустрията и домакинствата
Промените се разглеждат като ключова стъпка за възстановяване на конкурентоспособността на европейската икономика. В условията на глобална конкуренция и високи енергийни цени, по-ниските данъци и намалените регулаторни тежести могат да дадат значително предимство на европейските предприятия.
Според данни на Институт „Жак Делор“, от началото на кризата 22 държави членки вече са въвели над 120 мерки за подкрепа на обща стойност около 9 милиарда евро. Това показва, че тенденцията към по-гъвкава политика вече е в ход.
Край на „гасенето на пожари“
Новият пакет мерки бележи преход от краткосрочни реакции към по-дългосрочна стратегия. Вместо да компенсира високите цени с директни помощи, ЕС се стреми да промени самата структура на енергийния пазар.
Този подход може да се разглежда като стъпка назад от най-строгите елементи на Зелената сделка, но същевременно и като опит за нейното адаптиране към реалностите на глобалната енергийна криза. В центъра на новата политика стои идеята за достъпна енергия, по-малко административни тежести и по-голяма икономическа устойчивост.
