Много се изговори за наводненията, засегнали Ловешка, Габровска и Великотърновска област. Чухме и много експерти, казващи различни неща. Затова реших да се опитам да „разкажа“ за някои важни неща, свързани с наводненията, заплахата, риска и начина, по който те се изследват и моделират.
Нека започнем с нещо много важно – има различни типове наводнения.
Това, на което станахме свидетели в Централна Северна България, е т.нар. флувиално наводнение – тоест наводнение, свързано основно с речната система. При него продължителните и интензивни валежи водят до постепенно, но бързо повишаване на нивото на реките и излизане на водата извън коритото.
Различен беше случаят при Царево и Елените, където наблюдавахме внезапни поройни наводнения (flash floods). Там водата се концентрира за изключително кратко време след много интензивни валежи, често в малки и стръмни водосбори. При такива събития реакцията на територията е почти мигновена.
При флувиалните наводнения ключова роля играят:
Именно затова релефът и географията на Централния Предбалкан значително усилват ефекта от подобни валежни ситуации. Райони като Велико Търново и Габрово са разположени в тесни долинни системи с къси и стръмни водосбори, което води до много бърза концентрация на оттока.
Освен това водосборът на Янтра в този участък се характеризира със силно разчленена склонова и долинна система и множество къси, стръмни притоци със скаровиден характер. При интензивни и продължителни валежи тези притоци реагират много бързо и ускоряват концентрацията на водните количества към основната речна система.
Янтра в района на Велико Търново и Габрово функционира като своеобразен „заключен речен коридор“. Реката е дълбоко врязана в тесен и силно меандриращ пролом, което силно ограничава пространството, в което водата може да се разлее безопасно.
Това води до няколко много важни ефекта:
Когато говорим за наводнения, много често се използват понятия като „заплаха“ и „риск“, а те не означават едно и също.
„Заплахата“ показва къде и колко силно може да се прояви самото наводнение. Тя описва природния процес – колко дълбока може да бъде водата, колко бързо ще се движи и колко често може да се случва подобно събитие.
„Рискът“ вече включва хората, инфраструктурата и икономиката. Тоест не е достатъчно просто да има вода – важно е какво се намира в потенциално заливаната зона.
Едно и също наводнение има различен риск:
Затова рискът от наводнения обикновено се разглежда като комбинация между:
Много важен термин са и т.нар. „Райони със значителен потенциален риск от наводнения“ – РЗПРН. Това са територии, предварително определени като особено чувствителни към наводнения поради комбинация от природни условия, урбанизация, инфраструктура и потенциални щети.
Именно за тези райони се изработват подробни карти на заплахата и риска.
Често хората чуват и понятия като „20-годишно“ или „100-годишно“ наводнение. Това не означава, че подобно събитие се случва точно веднъж на 20 или 100 години. Всъщност става дума за вероятност.
Например:
Климатичните промени допълнително усложняват ситуацията, защото историческите статистически модели все по-трудно описват поведението на екстремните валежи. Събития, които в миналото са се считали за редки, започват да се проявяват по-често и с по-висока интензивност.
Затова картографирането на заплахата и риска от наводнения е изключително важен научен процес. Той започва със събиране на прецизни данни за релефа и географията на водосбора чрез технологии като LiDAR, фотограметрия, дистанционни наблюдения и географски информационни системи (GIS).
След това се анализират:
На базата на тези данни се изграждат хидроложки и хидравлични модели, които симулират:
Резултатът са карти на заплахата и риска, които помагат да се идентифицират критичните зони и да се планират мерки за намаляване на щетите.
Но най-важното е да разберем, че наводненията не са просто проблем на реката. Те са резултат от начина, по който функционира цялата геосистема – релефът, водосборът, почвите, горите, урбанизацията, инфраструктурата и климатът взаимодействат помежду си.
Именно затова съвременното управление на риска трябва да се базира на географска интелигентност – способността да разбираме как територията реагира при екстремни процеси и как различните елементи на геосистемата са свързани.
Истинската цел не е просто да реагираме след бедствието, а предварително да разбираме риска, да планираме стратегически и да изграждаме по-устойчиви и по-безопасни населени места и териториални общности.
Тук помествам и една инфографика, която показва колко сложен и многоетапен е процесът по моделиране на заплахата и риска от наводнения.
В момента в Националния университетски център за геопространствени изследвания и технологии (НУЦГИТ) работим по методика за бърза оценка на заплахата и риска от внезапни наводнения в малки водосбори, като вече сме на финалната права. Предстоят и сериозни теренни изследвания, защото подобни процеси не могат да бъдат разбрани само „от компютъра“ – необходимо е реално наблюдение и анализ на геосистемите на терен.
Дано всичко това има смисъл. Защото управлението на риска започва с разбирането на риска.
