След краха на изборите за Народно събрание съпредседателят на партия „Зелено движение“ Тома Белев е отстранен от поста. Другият съпредседател, с когото Белев съвместно оглавяваше партията – Даниела Божинова, запазва позицията си.
Конгресът на зелените, който се провежда в събота и неделя в Пловдив, избра адвокат Калин Ангелов на мястото на Белев. Еколозите очевидно търсят нови лица, с които да подобрят негативния имидж на партията в обществото, вместо да продължат да разчитат на дискредитирани фигури като Тома Белев.
На последните избори за Народно събрание, проведени на 19 април, „Зелено движение“ участва в коалиция с още три партии и получи едва 0,58% от гласовете. Това се случи, въпреки че преди изборите Тома Белев и неговите съмишленици прогнозираха, че формацията може да получи 121 депутати и да управлява самостоятелно.
Чистката в „Зелено движение“ може да се разглежда като подготовка за местните избори през октомври 2027 г. Предполага се, че новото ръководство ще се опита отново да включи партията в коалицията ПП–ДБ.
Крахът на Антикорупционния блок и ПП „Зелено движение“
Въпреки твърденията на зелени активисти, че на тези избори коалицията ще получи 121 депутатски места, нищо подобно не се случи. Резултатът на Антикорупционния блок беше пълен провал – едва 0,58%, или по-малко от 18 000 гласа общо за четирите партии.
В блока участват „Зелено движение“, начело с Тома Белев, „Единение“ на настоящия служебен министър на земеделието Иван Христанов, „Ние идваме“ на Мария Капон и „Средна европейска класа“ на Константин Бачийски.
Рухна и митът за влиянието на зелените. Средно на всяка от четирите партии се падат по малко над 4000 гласа.
Въпреки кампанията, която Иван Христанов водеше от министерския си кабинет, и „бомбастичните“ разкрития, които правеше почти всеки ден, избирателите не го припознаха и не подкрепиха формацията.
Що се отнася до влиянието на ПП „Зелено движение“ и свързаните с него многобройни неправителствени организации, се оказа, че милионите, получавани чрез обществени и европейски поръчки, не са помогнали особено за спечелването на обществено доверие.
Резултатът показва, че заради опитите за спиране на големи инфраструктурни проекти мнозинството от хората не само не подкрепят зелените, но и изпитват открито неодобрение към тях. В обществото се утвърждава впечатлението, че зелените, тяхната партия и свързаните с тях неправителствени организации работят предимно в интерес на екологичните активисти.
Засилват се и подозренията, че част от зелените неправителствени организации получават финансиране от чужбина и поради това защитават интереси, които не съвпадат с българските. Печеленето на многомилионни грантове без видима полза за природата и страната създава съмнения за непрозрачна и потенциално корупционна среда.
Срамно ниският резултат на „Зелено движение“ и неговите партньори се дължи и на факта, че цялата кампания разчиташе основно на служебния министър на земеделието Иван Христанов. Избирателите бързо прецениха, че Христанов е „въздух под налягане“, а неговите пиар акции са далеч от реалността.
Резултатът от 0,58% всъщност може да се разглежда и като своеобразен успех за зелените – те са успели да убедят близо 18 000 души, че са борци за чиста природа. Според критиците им обаче това твърдение е далеч от истината, а основният интерес на зелените структури остава насочен към обществените поръчки и чуждестранните грантове.
