Планираният трансграничен обмен на електроенергия между шестте страни от Западните Балкани и Европейския съюз е бил с 14,3% по-нисък през третото тримесечие спрямо същия период на 2025 г. Това се случва въпреки ръста на търговията на регионалните електроенергийни борси, показва анализ на Секретариата на Енергийната общност.
Докладът разглежда първите ефекти от механизма за въглеродна корекция на границата (CBAM) върху пазара на ток. Граничната въглеродна такса за електроенергия влезе в сила на 1 януари 2026 г. Авторите обаче подчертават, че промените в цените и търговските потоци не могат да се обяснят само с CBAM. Влияние имат производството, търсенето, свободният капацитет по междусистемните връзки и общите условия на регионалния пазар.
Анализът обхваща Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Черна гора, Северна Македония и Сърбия, както и съседни държави от ЕС, сред които България, Румъния, Гърция, Хърватия, Унгария и Италия.
Обменът с ЕС остава под нивата от 2025 г.
Общият планиран обмен между шестте балкански страни и ЕС е достигнал ниво с 8,6% над това от второто тримесечие. Спрямо третото тримесечие на 2025 г. обаче той е по-нисък с 14,3%. За периода януари–септември спадът на годишна база е 17,8%.
Регионът е останал нетен вносител на електроенергия, приблизително както година по-рано. Увеличението спрямо предходното тримесечие е съсредоточено по малък брой междусистемни връзки.
При всички граници, за които има ненулева стандартна стойност, ориентировъчният разход по CBAM на мегаватчас е бил по-висок от средното ценово предимство на страната износител. Въпреки това планираният износ от Черна гора към Италия е скочил с около 80%.
Секретариатът посочва и обратен пример: износът от Сърбия към Унгария е намалял с 21,6%, макар ценовата разлика между двата пазара да се е увеличила. Спадът съвпада с по-слабия планиран износ от Унгария към Украйна. Според анализа по-голямата ценова разлика сама по себе си не гарантира повече износ.
Регионалните борси отчитат повече сделки
Обемът на търговията „ден напред“ на четирите електроенергийни борси в Западните Балкани – ALPEX, MEMO, MEPX и SEEPEX – е достигнал около 2,97 тераватчаса през третото тримесечие. Това е с 10,2% повече спрямо предходните три месеца и с 26,7% над нивото година по-рано.
Този ръст е отчетен при по-слаб трансграничен обмен с ЕС спрямо третото тримесечие на 2025 г. Данните показват, че по-ниската търговия с ЕС не е довела автоматично до по-малка активност на организираните пазари в самия регион.
Докладът не установява каква е точната причина за увеличението на борсовите обеми. Не е ясно дали то идва от пренасочване на двустранни сделки към борсите, от повече пазарни участници или от промени в търговското поведение.
Цените се движат по-синхронно, но разликите остават големи
През третото тримесечие цените на пазарите в Албания, Косово, Северна Македония и Сърбия са се движили по-тясно с цената „ден напред“ в Унгария в сравнение с предходното тримесечие. В Черна гора тази връзка не се е променила. Сърбия е останала пазарът с най-силна зависимост от унгарската цена, със средна корелация 0,87, която не е паднала под 0,80 през тримесечието.
По-високата корелация означава, че цените се покачват и понижават по-синхронно, но не означава, че са достигнали еднакви равнища, уточняват авторите.
При осемте разглеждани двойки пазари между Западните Балкани и ЕС абсолютната ценова разлика е надхвърляла 20 евро на мегаватчас в 53,9% от часовете през третото тримесечие. Делът е бил 43,5% през второто тримесечие и 21,7% година по-рано. Само през септември разлика над този праг е имало в 63% от часовете.
Средната тримесечна разлика е останала под 20 евро на мегаватчас при всички двойки пазари, с изключение на връзката между Черна гора и Италия. Данните обаче показват, че в повече от половината часове ценовите разлики са били над това ниво.
