Сгушени в Стара планина, в красивото Искърско дефиле, на няколко километра от гр. Своге се намират две селища с едно име и обща история – с. Бов и с. Гара Бов. Там не е моят дом или родно място, но отидеш ли там ще ти се прииска да не си тръгваш.
В района около двете селища има толкова природна красота, че цял живот няма да ти стигне да се нагледаш.
Живописни, гледки по дефилето на река Искър, внушителни скали, накацалите по хълмовете къщички, полянки, лятно време с аромат на цветя и билки, пещери, езерца, рекички, върхове, водопади... Бов има от всичко по много.
Любимото ми място е по-малко известната от двете екопътеки в района – „Под камико“. Тя започва от скалният стадион на с. Гара Бов. Едно живописно начало.
Продължава изкачвайки се по поречието на река Бовска до, като другият ѝ край излиза на най-големия водопад от множеството водопади и каскади, които подскачат по реката в село Бов.
Пролетно време водопадите са най-пълноводни и е най-красиво. Още от самото начало по цялата пътека се редуват малки и големи водопади. От водопад на водопад се достига до най-високият, на който е кръстена и екопътеката „Под камико“. Той е висок 40 метра и пада отвесно сякаш от дворовете на къщите над него.
На самата пътека се намира и скален феномен „Камината“. Представлява отвесна скала, която наподобява камина, затова и така е наречена.
Друга екопътека в района на селищата е „Вазовата екопътека“, която достига до водопад „Скакля“. Пътеката минава покрай мястото, където Дядо Йоцо, героят от разказа на Иван Вазов, е „гледал“ как строят железницата.
Това са само често от забележителностите и природните красоти около Бов.
След първата ми туристическа разходка до Бов, сега се връщам там винаги, когато мога...като в роден дом.
Вероника Стойкова
