Испания и Португалия преживяха най-голямото прекъсване на електрозахранването в Европа в най-новата ѝ история. Засегнати бяха около 55 милиона души, като сривът продължи над половин денонощие. Веднага се появиха обвинения, насочени към възобновяемите енергийни източници и политиките за нулеви въглеродни емисии – двете страни са лидери в ЕС по използване на вятърна и слънчева енергия. Но има ли основание тези съмнения?
Какво се случи?
Първоначалните съобщения предположиха, че „рядко атмосферно явление“ може да е в основата на проблема – информация, приписана на португалския оператор REN. При екстремно време, като бури или горещини, въздушните електропроводи могат да започнат да вибрират, което води до проблеми особено при по-стара или зле поддържана инфраструктура. Но времето в Испания в понеделник е било нормално. На следващия ден REN отрече да е публикувал подобно изявление, без да предостави допълнителна информация.
Португалското правителство съобщи за необясним проблем в преноса на електроенергия, като говорителят Антониу Лейтао Амару заяви пред CNN Portugal, че не се разполага с данни за кибератака или враждебно действие. Източникът на проблема изглежда се намира в испанската енергийна система.
Испанските власти пък посочиха срив във връзката с Франция като възможен виновник. Експерти заявиха, че ще са необходими дни, за да се установи точната причина.
Има ли вина възобновяемата енергия?
Когато се случи сривът, Испания и Португалия получаваха около 80% от електричеството си от вятър и слънце. Това накара някои коментатори да предположат, че високото ниво на променливи енергийни източници може да е претоварило мрежата.
Испанският оператор съобщи за две последователни събития, подобни на внезапна загуба на производство – първото вероятно е било рязко спадане на соларната енергия, последвано от масов срив на възобновяемото производство, което е дестабилизирало мрежата.
По-уязвими ли са мрежите, базирани на възобновяема енергия?
Историята показва, че сривове в електропреносните мрежи се случват независимо от енергийния източник. През 2003 г. например Лондон преживява мащабен срив, когато мрежата е била доминирана от изкопаеми горива. Причината тогава е дефектирал трансформатор и неправилно инсталирано защитно реле.
Подобни инциденти има и в Италия, и в Обединеното кралство, като причините варират от гръмотевични удари до технически неизправности. Проф. Кийт Бел от Университета в Стратклайд коментира: „Независимо от източника на енергия, устойчивото електроснабдяване изисква прецизно инженерство.“
Проблемът в случая с Иберийския полуостров вероятно е в това, че електропреносната мрежа не е била модернизирана в съответствие с бързото навлизане на възобновяеми енергийни източници.
Какво е инерция и защо е важна?
Мрежите, захранвани от газ и ядрена енергия, имат висока инерция – способност да устояват на внезапни колебания във честотата. При възобновяемите източници тази инерция е ниска, което ги прави по-уязвими на шокови събития, ако не бъдат компенсирани с подходящи технологии.
Проф. Дейвид Брейшоу от Университета в Рединг обяснява: „Системата сега има по-малка инерция, така че трябва да реагира много по-бързо на колебания. Това увеличава риска сривовете да бъдат по-мащабни и сериозни.“
Как да се предотвратят подобни събития?
Технологии като батерии, суперкондензатори и маховици могат да заменят традиционната инерция, осигурявайки краткосрочна стабилност в случай на срив. Но това изисква целенасочени инвестиции и добро проектиране на мрежата.
Енергийните мрежи трябва да са устойчиви на сривове, но правителствата трябва да балансират между разходите и рисковете – изграждането на напълно устойчиви мрежи е скъпо. Свързаността между страните улеснява споделянето на ресурси, но също така прави системата по-уязвима от „домино ефект“.
Проф. Януш Биалек от Импириъл Колидж в Лондон заключава: „Обикновено при повреда се задейства защитна реакция, която води до претоварване на други елементи в мрежата и съответно нови сривове. За да се предотврати това, се прилага принципът за (N-1) сигурност – системата трябва да може да понесе загубата на един елемент без проблеми. Защитата срещу множество едновременни сривове е твърде скъпа.“
