Държавите от ЕС предлагат да заменят широката идея „Произведено в Европа“ с правила, които определят достъпа до обществени поръчки според произхода на конкретния продукт и търговските споразумения на Съюза. Промяната е част от обсъждания Регламент за ускоряване на промишлеността и цели по-точно да определи кога стоки от трети държави могат да получат равностойно третиране с европейските.
Компромисният текст, разпространен от ирландското председателство на Съвета на ЕС, въвежда категория „партньорски произход“. Тя ще важи за продукти от държави извън ЕС, но само когато Съюзът има поет конкретен ангажимент да им осигури достъп до обществените поръчки.
Достъпът ще зависи от конкретната стока
Предложението прави разлика между стоки, обхванати от Споразумението на Световната търговска организация за държавните поръчки, и стоки, за които ЕС е поел ангажименти чрез отделни споразумения за свободна търговия или митнически съюз.
Самото наличие на търговско споразумение с дадена държава няма да е достатъчно. Решаващо ще бъде дали то обхваща конкретния продукт и обществените поръчки, за които се кандидатства. Така Съветът се отдалечава от първоначалния подход на Европейската комисия, който ѝ даваше по-широка свобода да решава кои партньорски държави да се ползват от преференцията.
По-широкото тълкуване би могло да включи до 80 държави, което е предизвикало опасения сред част от страните членки, включително Франция. Еврокомисарят по промишлеността Стефан Сежурне по-рано посочи, че кръгът може да бъде ограничен до около 20 държави.
Държавите членки искат право на глас
Компромисният текст предлага включването или изключването на трети държави да става чрез актове за изпълнение. Това би дало на държавите членки формална роля при решенията, вместо въпросът да се урежда с делегирани актове на Комисията.
При оценката ще се проверява дали съответната държава осигурява реципрочен достъп за европейски продукти. Ще могат да се отчитат и рискове, свързани със зависимостта от внос и сигурността на доставките.
Комисията трябва да поддържа в портала Access2Markets списъци по продукти и държави, които отговарят на условията за „партньорски произход“. Според предложението възлагащите органи няма да носят отговорност за нарушение на правилата на ЕС единствено защото публично достъпната база данни съдържа неточна информация.
Възможно отлагане на изискванията за европейско съдържание
Регламентът е замислен като инструмент за защита на енергоемките производства, технологиите за нулеви нетни емисии и автомобилната индустрия от нелоялна външна конкуренция. Сред средствата са преференции при разходването на публични средства и условия за европейско съдържание на продуктите.
Съветът запазва задължителните минимални прагове за европейско съдържание при стоманата, цимента и алуминия. Началото на прилагането им през 2029 г. обаче може да бъде отложено, ако необходимите делегирани актове и технически спецификации не са в сила поне шест месеца по-рано.
Текстът добавя и критерия „разтопено и излято“ при определянето на произхода на стоманените продукти. Така правилата се привеждат в съответствие със съществуващия режим, включително с по-строгите квоти за внос на стомана в ЕС, въведени миналия месец.
Част от мерките вече не са задължителни
Друг важен елемент от първоначалния проект – зоните за ускоряване на промишлени инвестиции – вече се предлага да бъде по избор, а не задължителен за държавите. Това показва, че Съветът прави съществени промени преди преговорите с Европейския парламент.
Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен иска регламентът да бъде приет до края на годината. Графикът обаче остава напрегнат: проектът на Комисията беше представен едва през март след преработки и забавяния, а Европейският парламент се очаква да оформи позицията си през септември.
