Държавна компания срещу градушките

  27 Март 2017, 10:00     3806     0   
     


Нови радарни станции, полигони, ракетни площадки, самолетен способ за защита. България скоро ще бъде обгърната от щит. За успокоение на руския генерален щаб това няма да е противоракетният щит на НАТО и САЩ, а нещо по-локално - такъв срещу градушки.
Агенцията за борба с градушките работи по план, според който трябва да се направят нови инвестиции и противоградовата система да обхване над 90% от обработваемите земи в България при 30 - 40% в момента. Самата дейност пък трябва да премине от държавно финансиране на самоиздръжка, което означава и нови такси за фермерите, но и възможност да получат обезщетение в случай на претърпени щети.

И макар промените да са задействани, изпълнението им закъснява заради осигуряване само на частично финансиране, необходимо като първоначална инвестиция. А в земеделския и застрахователния бранш подкрепят принципно концепцията, но имат забележки към детайлите.

По-голямо покритие

В момента в България обработваемите земи са около 40 млн. дка, а системата за противоградoва защита предпазва само около 30 - 40% от тях. Нещо повече - тя има проблеми. Използваната техника е сравнително стара и не достига персонал заради съкращенията през последните години. Тази тема влиза в новините най-често покрай изплащаните от фонд "Земеделие" обезщетения за претърпени щети на земеделците или пък периодичните протести на работещите в системата заради ниските заплати и лошите условия на труд.

От миналата година обаче е стартирал проект за промяна, който трябва въведе нови системи и да увеличи защитаваната от градушки площ до над 36 млн. дка, или повече от 90% от всички обработваеми земи. Това ще се случи по два начина, разказва директорът на агенцията за борба с градушките Ваньо Славеев. От една страна, настоящата противоградова ракетна система ще бъде доразвита и ще защитава 13 млн. дка обработваема земя при 10.6 млн. дка досега. За целта към настоящите 9 полигона в областите Видин, Монтана, Враца, Плевен, Пазарджик, Пловдив, Стара Загора и Сливен ще бъдат добавени два нови.

Единият от тях трябва да покрива района на Розовата долина - Николаево - Казанлък - Карлово, с команден център в калоферското село Тъжа и 23 ракетни площадки, свързани с него. Този проект е на по-напреднал етап - снети са необходимите координати за площадките, има сключени договори с общините за предоставяне на парцели за изграждането им, осигурени са и помещения за командния център. Това, което предстои, е изграждането на самите площадки и закупуването на техника.

Вторият нов полигон трябва да обхване района Димитровград - Хасково - Харманли - Любимец и да има 30 ракетни площадки към него. Предвижда се и още 9 нови площадки да уплътнят съществуващата система. "По този начин ще бъдат покрити всички области, където статистиката показва, че има най-много твърди валежи", каза още Славеев, допълвайки, че ракетната защита е по-надеждният способ.
Същевременно предстои да се въведе и друг метод за противоградова защита - чрез самолети, който ще обхваща останалата част от страната. Тъй като такъв опит в България няма, първоначалният план е в първите три години да се наеме външен изпълнител, който да осъществява самолетната защита, ползвайки малки летища в Добрич, Търговище, Каменец (Плевенска област) и Равнец (Бургаска област). За целта трябва да стартира обществена поръчка за избор на изпълнител, като по план това трябва да се случи през есента.

Отделно предстои доставката и на три нови радара, които ще бъдат разположени в Шумен, Борово (Русенско) и в района на Перник. Обществените поръчки за тях са приключили, има и извършено авансово плащане. По план единият радар трябва да бъде произведен и доставен през есента, а другите два - през следващата година. Според Славеев с новата техника и съществуващите други 4 радара ще може да се извършва радиолокационно наблюдение на атмосферните процеси над цялата страна.
 

Нов модел на финансиране

Първоначалните инвестиции в доизграждането на системата за борба с градушките по план трябва да достигнат 18 млн. лв. В тазгодишния бюджет обаче от тях са заложени 4 млн. лв. и от осигуряването на другите средства ще зависи кога ще бъде завършена. Според Славеев, ако средствата бъдат отпуснати, още през 2018 г. е възможно системата да заработи изцяло. Всъщност този срок бе обявен като краен през миналата година и от тогавашния земеделски министър Десислава Танева, но към момента изглежда има закъснение.
След първоначалното изграждане на системата със средства от бюджета се планира тя да мине изцяло на самоиздръжка. Това ще става чрез събиране на такса от земеделските производители за всеки обработваем декар, която ще се актуализира на три години. Според бизнес плана към момента таксата ще бъде 0.92 лв. за дка, като фермерите ще трябва да приложат документ за платена такса, за да регистрират т.нар. правно основание, с което впоследствие кандидатстват за субсидии. От въпросната такса 0.60 лв. трябва да отиват за издръжка на системата за борба с градушките, която на следващ етап трябва да се управлява от държавно предприятие, а не от настоящата агенция. Другите 0.32 лв. пък ще бъдат внасяни в застрахователен пул.
"Държавното предприятие извършва застраховка на името на собственика на земята и количеството декари", обяснява Ваньо Славеев. По думите му "световната практика показва, че никой от прилаганите методи за градозащита не е 100% ефективен" и въпросната застраховка ще трябва да плати обезщетение на фермера, в случай че има нанесени щети върху посевите му. В годините, когато градозащитата е била добра пък, част от средствата в пула ще бъдат връщани в държавното предприятие за инвестиции в нова техника.

Именно около формирането на таксата и застрахователния пул обаче са най-големите спорове в земеделския бранш. Така например според зам.-председателя на националната асоциация на зърнопроизводителите Мариела Йорданова би трябвало да се приложи диференцирана такса спрямо вида производство. "Приходът от декар при трайните насаждения е един, при зърнопроизводството е съвсем различен", дава пример тя. В това предложение има известна логика. При настоящата еднаква такса зърнопроизводителите, които обработват най-големите площи в страната, ще трябва да поемат основната тежест от финансирането на системата, но същевременно други производства, като овощарството например, имат по-голям икономически интерес противоградовата защита да е ефективна. Същевременно в земеделския бранш имат резерви и към това кой ще носи отговорност, ако се окаже, че защитата е некачествена, както и как ще се получават обезщетения при претърпени щети.
Застрахователите, които също трябва да участват в системата, имат своите въпроси. Така например представител на голяма компания от сектора, който пожела да не бъде назоваван, коментира, че на концептуално ниво има интерес към участието в подобен пул, и то от големите компании в бранша, които биха могли да осигурят и презастрахователно покритие на риска. Според него няма и никакви нормативни изисквания, които да спъват създаването му, още повече че вече има опит в изграждането на такъв тип схеми - например с ядрения пул. Същевременно обаче на този етап не може да се каже колко и кои застрахователи биха се включили в него, защото секторът има нужда от повече конкретика - за събираните такси, за отчисленията към пула, за това кога държавата ще повиши обхвата на защитата на нива, които да направят риска приемлив. "Беше крайно време държавата да даде генерално и принципно решение на проблема с градушките. Във всички развити държави той става на този принцип - в сътрудничество между държавата и всички заинтересовани лица", коментира още представителят на бранша, допълвайки, че настоящата концепция е само една крачка напред - в бъдеще този модел трябва да се развива, за да се покрият и другите рискове, съпътстващи дейността на земеделците.

Така че щитът, когато започне да действа, може да се окаже първата крачка.
 

*Текстът е публикуван в http://www.capital.bg>>


     

 


Последни