Ще препъне ли „Натура 2000“ амбициозната програма на министър Шишков за изграждане на магистрали?

Краткият отговор е: да.

Зоните по „Натура 2000“ в България са определяни с активното участие на зелените неправителствени организации. Те са с толкова голям обхват, че в тях попадат трасетата на почти всички големи инфраструктурни обекти от пътната мрежа, включително и дългоочакваните тунели под Петрохан и Шипка.

Освен огромната площ на зоните — голяма част от тях обхващат хиляди хектари гори и земеделски земи — ограниченията за човешка дейност са заложени и в заповедите за обявяването на тези територии. Защитените зони обхващат приблизително една трета от територията на страната.

Изработването на оценка за въздействие върху околната среда (ОВОС), екологична оценка и оценка за съвместимост често е изключително трудно, а понякога и практически невъзможно. Причината е, че наложените ограничения за икономическа дейност в тези зони, за разлика от практиката в други европейски държави, на практика се превръщат в почти пълна забрана.

Изискванията за опазване на биологичните видове, птиците и местообитанията са толкова рестриктивни, че зоните придобиват характеристики, близки до тези на резерватите. Така на територия от около 40 000 квадратни километра почти нищо не може да бъде реализирано.

Каква е истината за „Натура 2000“?

„Натура 2000“ не е система от строго охранявани природни резервати, в които човешката дейност е напълно изключена. Нейната цел не е да забрани икономическата активност, а да определи параметрите, при които тя може да бъде извършвана.

Важно е да се отбележи, че в защитените зони могат да бъдат реализирани дори проекти, които оказват неблагоприятно въздействие върху околната среда, когато са от значим обществен интерес.

Следователно в зоните от „Натура 2000“ могат да се осъществяват икономически дейности, включително изграждането на магистрали, тунели, мостове, железопътни линии, енергийни съоръжения и други национални обекти, които са от изключителна важност за здравето, безопасността и просперитета на българските граждани.

Каква е реалността у нас?

Повече от две десетилетия зелените неправителствени организации налагат твърдението, че в зоните от „Натура 2000“ всякаква човешка дейност е забранена. Това се отнася не само до строителството, но дори до пашата на животни, засаждането на овощни дръвчета и отглеждането на други земеделски култури.

С този наратив еколозите подведоха не само обществото, но и държавните и общинските институции, както и бизнеса.

Администрацията е повлияна от зелените опорни точки, разпространявани чрез корпоративно зависими медии, включително и националните телевизии. Средствата за масова информация популяризират крайни екологични догми, налагани от българските еколози, които нямат общо с реалното предназначение на европейската екологична мрежа.

По този начин редица жизненоважни инфраструктурни обекти бяха забавени или блокирани за десетилетия.

Какво трябва да предприеме МОСВ?

Всички процедури по извършването на ОВОС, екологична оценка и оценка за съвместимост със зоните от „Натура 2000“ са в правомощията на Министерството на околната среда и водите.

Наредбите, които определят реда, по който държавните, общинските и частните субекти трябва да извършват тези оценки, са остарели и нямат връзка със съвременната динамика и реалните обществени потребности.

Освен това те са изготвяни с активното участие на зелените неправителствени организации. Целта е била да бъдат създадени възможно най-трудни условия за изпълнение на инвестиционни намерения.

Колкото по-голяма е административната тежест, толкова повече възможности имат еколозите да оказват натиск върху държавата и бизнеса. Именно това представлява т.нар. зелен рекет.

Необходимите мерки

• Да бъде преосмислен Националният съвет по биологично разнообразие, включително неговите функции, правомощия и състав. В Съвета доминират лица, пряко свързани със зелените неправителствени организации, които налагат лобистките политики на еколозите, въпреки че формално представителите на държавата са мнозинство.
• Съветът по биологично разнообразие да преразгледа границите на отделните защитени зони, предмета на опазване и степента на защита, независимо дали става дума за биологични видове, земноводни, птици или местообитания.
• Да бъде възложено на интердисциплинарен екип от експерти да проучи реалното състояние на отделните зони от „Натура 2000“, както и режимите и целите за опазване в тях.
• Да бъдат преразгледани и променени стандартните формуляри за защитените зони.
• Да бъде актуализирана приетата преди близо 20 години Наредба за условията и реда за разработване и утвърждаване на плановете за управление на защитените зони.

Съществуват и още редица действия, които трябва да бъдат предприети от Министерството на околната среда и водите и Народното събрание, за да бъдат облекчени силно бюрократизираните екологични процедури. В момента те могат да отнемат десетилетия и да възпрепятстват развитието на пътната и железопътната инфраструктура.

Ако това не се случи в непосредствено бъдеще, ще продължим да бъдем свидетели на черната статистика за загиналите и тежко пострадалите при катастрофи български граждани, включително деца.