
Годишните инвестиции в електрическите мрежи в повечето европейски държави са нараснали средно със 155% през 2025 г. спрямо 2019 г., показва мониторингов доклад на Агенцията на ЕС за сътрудничество между енергийните регулатори (ACER). Увеличените разходи са необходими за обновяване на остарялата инфраструктура и за присъединяване на повече вятърни и соларни мощности.
От 24 разгледани държави 22 са увеличили годишните си инвестиции в мрежи спрямо 2019 г. Най-голям ръст е отчетен в Германия – 505%, следвана от Гърция с 327% и Швеция с 310%.
Повече разходи се очакват и до 2030 г.
Прогнозите на националните оператори и институции сочат, че тенденцията ще продължи. Петнадесет от 18 държави, предоставили оценки за 2030 г., очакват тогава да инвестират повече, отколкото през 2025 г. Средното увеличение е 134%.
Нидерландия очаква най-големия скок – почти петкратно увеличение на инвестициите спрямо нивото от 2025 г. Естония, Латвия и Кипър са единствените държави от ЕС, които прогнозират спад.
ACER обаче предупреждава, че тези оценки трябва да се приемат предпазливо. Причината са повтарящите се отлагания и пренасрочвания на проекти за преносна мрежа, които могат да променят реалното изпълнение на инвестиционните планове.
Стара инфраструктура и повече производство от вятър и слънце
Европейското потребление на електроенергия се увеличава въпреки по-слабата промишлена активност и високите цени на енергията. Разширяването на производството от вятърни и соларни централи натоварва съществуващите мрежи, които трябва да поемат по-непостоянни количества електроенергия и да я пренасят между региони и държави.
Според Европейската комисия до края на десетилетието ЕС ще се нуждае от 584 млрд. евро инвестиции в електрическите мрежи. Около 40% от разпределителните мрежи в съюза са на възраст над 40 години, а капацитетът за трансграничен пренос на ток трябва да се удвои до 2030 г.
По-широката оценка на Комисията е, че за нуждите на европейските мрежи до 2050 г. ще бъдат необходими между 2 трилиона и 2,3 трилиона евро. Размерът на необходимите разходи поставя въпроса дали модернизацията ще може да върви достатъчно бързо, без да увеличи допълнително тежестта за потребителите и бизнеса.