Доц. Петър Атанасов, началник на Клиниката по вътрешни болести в „Пирогов“ в специално интервю пред дарителската кампания „Да дарим за тези, които ни спасяват“, говори за вируса, за лечението и за последиците от самолечението.
В Клиниката по вътрешни болести бяха приети първите случаи с коронавирус в България, оттук вече са преминали повече от 150 пациенти. Сградата на клиниките по вътрешни болести и по кардиология е построена през 1904 година и има спешна нужда от ремонт, въпреки това именно в нея се намира новосъздаденото инфекциозно отделение, където се лекуват заразените. Дарителската кампания на сдружение „Избери България“ е за събиране на средства за обновяване и модернизиране на условията в клиниките.
Как работите, как минава един ваш работен ден, доц. Атанасов?
Ние сме в центъра на събитията, свързани с епидемията от самото начало. С убеденост ще кажа, че Клиниките по вътрешни болести и по кардиология са две от най-работещите клиники в условията на пандемия. Понасяме цялата трудност и натовареност, заедно с реанимационните екипи, които се грижат за интубираните болни. Вече повече от 150 пациенти минаха през клиниката и през реанимационните екипи. Много от тях стигат до най-тежките състояния и трябва да бъдат поставяни на апарат за подпомагане на дишането.
Защо се случва това влошаване, заради забавеното стигане до болница или заради процедурата за информиране – личен лекар, районна здравна инспекция?
Огромна част от пациентите, достигнали до помощно дишане, са се забавили повече от 10 дни. Може би това се дължи и на системата, която се създаде. Това са пациенти, които си стоят вкъщи, звънят на личния лекар по телефона. А лечение по телефона не се прави, така ни учат още в първи курс. Твърде далеч сме от дистанционната медицина, независимо от технологичните възможности. Тежките случаи са на хора, лекувани от разстояние, с един антибиотик, с друг антибиотик, нещо е прочетено в интернет, започнато е лечение с коментирания препарат хлорокин.
Откъде хората намират това лекарство, нали не се продава в аптеките?
Учудващо много хора успяват да си го набавят - с контакти от Франция, от Гърция. Изненадвам се, как при тази рестрикция за пътувания се справят.
И самолечението не им помага?
Не само не им помага, напротив, бута ги към постепенно влошаване.
Нали този медикамент е препоръчан в протокола за лечение?
Няма такъв всеобщ протокол, всеки пациент е отделна вселена, при всеки показанията са различни. Какво означава протокол? Някой лекувал така в Китай и сега трябва ние да лекуваме по неговия начин. Нека да дойде този от Китай до леглото на нашия пациент и да поеме отговорността за болния.
Вие как лекувате?
Подходът е индивидуален за отделния болен, спазваме определените показания, следим промените на хода на болестта за всеки конкретно. Във всеки случай дебнат изненади, не можем да наложим едно решение за всички.
Все пак няма ли еднакви правила?
Тъй като най-засегната е дихателната система, най-общо се назначава терапия с антибиотик и с антибактериални препарати, за да не се допусне допълнително инфиктиране с бактерии. Вирусните инфекции винаги създават условия за допълнително заразяване с бактерии и това е пагубно за организма.
Ако не се допусне бактериална инфекция, пациентът има по-голям шанс, така ли?
Това спасява пациентите, особено ако тази терапия е навреме и дадем шанс на организма да изработи антитела за 7-14 дни. Тогава той се справя и създава моноклонално високоспециализирано антитяло, което убива вируса. Лечението не е ноу хау, което трябва да се крие. Медицината е споделена наука, ако един лекар не остави след себе си школа, значи не е бил добър лекар.Може би нашата малка тайна е в това, че подхождаме персонално, много внимателно и много отговорно. Проследяваме състоянието на всеки пациент и реагираме съобразно постулатите на науката.
Как ходите на работа в последно време – със страх, с удоволствие?
Със смесени чувства, последното от които е удоволствието. То идва чак когато пациентът си тръгне на крак, на собствен ход, както казваме ние. Това е най-голямата награда в лекарската работа. Страхът и напрежението са постоянно с нас, те са част от всекидневието, от свободното ни време, дори когато не сме на работа.
Мотивирани ли са вашите колеги да работят в тази обстановка?
При нас работят страхотни млади, мотивирани и физически издръжливи лекари.Те вече имат изграден опит и са професионално израснали. Мога да кажа само суперлативи за екипите.
Нереновираната обстановка, в която работите, пречи ли или не ѝ обръщате внимание?
Нямаме време да ѝ обръщаме внимание. Вече много пъти е казано – двете най-работещи клиники в „Пирогов“ се намират в най-мизерната обстановка. Знае се, че имаме спешна нужда от ремонт и обновяване. Но, въпреки това работим и успяваме.
Днес по-подготвени ли сте за среща със заразата в сравнение с началото на епидемията?
Всеки ден е нов опит и изненада, която, когато опознаем, утре няма да ни плаши. Всеки ден ни дава увереност, че в следващите ще бъдем по- подготвени и ще реагираме по-добре. Един лекар се учи непрекъснато. Трябва да имаш способност да извлечеш рационалното от събитията, да се поучиш от всяка грешка, да промениш посоката и поведението, преди да се е случила белята.
Имате ли прогноза, какво ще се случи?
В момента мерките дават резултат. Заразата се влачи бавно. Но имам страхове, че това създава условия за отглеждане на хора със сринат имунитет.Те сега са здрави, но няма да изработят имунитет, ще живеят в стрес в следващите 4-5 месеца заради безработица, безпаричие, страх. Това ще даде негативен резултат. Винаги казвам на студентите, че вирусът е вампир, който не обича слънце и… чесън /на шега/. Наесен, когато слънчевото греене намалее, той може да се върне със страшна сила и да завари популация със сринат имунитет.
Това заради изолацията ли ще се случи?
Да, благодарение на биологичното бездействие. Колкото и страшно да звучи, трябва да се срещнем с вируса.
Как да сме сигурни, че ако го срещнем, няма да стигнем до вашата клиника?
Не можем да сме сигурни. Но ако сега не го срещнем, той няма да изчезне. Имайки опита с други вирусни заболявания, ще кажа, че природата ще си вземе данъка. Ние не сме по-силни от нея.
Не очаквате ли намиране на лечение?
Гледайки опита на другите държави, епидемията се самоограничава. Това искаше да каже и доц. Мангъров. Една такава инфекция трябва да се „налудува“. За да се придобие имунитет, а ние да излекуваме, когото можем.
За да имаме добър имунитет, какво трябва да правим? Да сме физически здрави, да се храним по специален начин?
Трябва да сме средностатистически здрави хора – да се храним нормално, да живеем без стрес, да спим добре. Най-големият бич за имунитета са стресът, лошото хранене и безсънието. Хората трябва да имат късмет и да са разумни. Не социално изолиране, но социално внимание, избягване на големи групи хора, хигиена – това бих препоръчал. Така сме тръгнали, така трябва да продължим. Ще разчитаме на лятото, на доброто слънцегреене. Слънцето има мощен противовирусен ефект. Слънчевата светлина е много силен дезинфектант.
