Къде отидоха туристите, които не дойдоха на море в България

  07 Септември 2019, 12:28     7031     3   
     


Автор: Цена Канариева 

За слабия туристически сезон в България се изписва много. Повсеместният  дебат  засяга болни теми като цената на сянката на плажа, качеството на туристическите ни услугите,  недостига на мотивирани кадри, отсъствие на стратегия за разитие на отрасъла и недостатъчна реклама.  Всички те имат голямо значение, особено за отрасъл с принос 13% към БВП.

Нека обаче да направим опит и да разширим контекста  на събитията.

Къде са туристите, които не дойдоха у нас тази година? Отговор: в Турция.

Защо са там? 

Защото Турция използва увеличаващия се туристопоток към страната си и  ‘скрития внос’ на валута от него, като инструмент да стабилизира обезценяващата лира и да стимулира икономиката си.  В известен смисъл съседката ни няма кой знае какъв друг полезен ход, в момент когато чуждестранните инвеститори са твърде предпазливи около развоя на политическите и икономически събития там.  Страната е наясно с огромния потенциал на туризма да облекчи немалка част от икономическите си проблеми и е напълно готова да търси бърз ефект от това -   като комбинира природните си и исторически дадености, отлична инфраструктура и 40% по-изгодна валута.  Изглежда неизбежно Турция да се фокусира в тази посока и тренда е ясен още от 2018.

В 2018 Турция посрещна 40 млн туристи, което е ръст от 13% в пристигания и приходи от туризъм сравнено с 2017. В Китай 2018 година е обявена за година на пътуванията към Турция.  Русия и Турция взаимно си гарантират увеличен туристопоток  и в 2018  туристите от Русия са най-многобройната националност, 5,5 милиона.  Не е тайна, че повечето големи руски туроператори се управляват от турски мениджмънт.  Но нещата не спират дотук.

От юли 2018 за Министър на туризма и културата е назначен професионалист без политически опит и принадлежност. До назначаването си  Г-н Ерсой  притежава и управлява един от най-големите турски туроператори, няколко хотела, круизна компания и онлайн резервационна система.  Той събира екип от професионалисти от всички сфери на туризма, който  вкарва в действие амбициозна 5-годишна програма за растеж на отрасъла. Можем ли да си представим ефекта от професионален екип с ясна цел и стратегия, подкрепен с цялата мощ на държавата си?  

Европейският пазар е първата цел на програмата и резултатите не закъсняват... Германия и Великобритания са първите страни, където агресивната политика на Турция в сферата на туризма дават резултат. Договорите за туристически услуги са в евро, но тъй като разходите на хотелиерите се плащат в лири,  това позволи на страната да предложи по-изгодни цени, с които да намери пазарни предимства.  Това съвпадна с колебанията на Британската валута, предвид неяснотата около Брекзит. Доклад на туроператора Томас Кук посочва, че намаляващата стойност на британския паунд е довел до 48% повече резервации за дестинации извън евро-зоната.  Така в резултат на туристическа реклама подкрепена от бюджета, стимули към партньорите си, нараснало доверие в безопасността на курортите си, Турция успя да договори значително повече на брой  чартъри  с повечето западно европейски и руски туроператори. За 2019 Турция изпревари Гърция в предпочитанията и броя туристи от западноевропейските страни и вече обяви че постига целта си от 50 милиона туриста. Приходът от 16 милиона повече туриста общо за мналата и тази година се равнява на милиарди долари. Заедно с увеличения експорт на стоки,  съседката ни най-вероятно е с положителен баланс по текущата си сметка. Това кара международните инвеститори да вярват, че валутата е подценена и крепи доверието им в системата. Така приносът на турзма към макроикономическата рамка на съседката ни е огромен.

Естествено  това се случва за сметка на туристическите пътувания към другите вропейски държави. Каквато и реклама да се прави по средата на сезона, каквито и намаления да правят хотелиерите,  това не сработва когато няма достатъчно чартъри, които да докарат при нас заинтересованите туристи.  От по-добрите условия това лято се възползваха основно българските и източноевропейски гости, които простигат при нас с колите си. За останалите остава възможността за редовни полети, които са и по-скъпи. Заедно с платените визи за руските туристи например, пакетната цена за България  набъбва, още преди да се стигне до цената за настаняване. Не е чудно тогава, че Турция е номер 1 и в предпочитанията на руснаците за 2019, които също търсят по-добра стойност и за своята отслабена валута.

 

Какво можем да очакваме за лято 2020?

Ще продължи ли Турция стратегията си да засмуква туристи, заради изгоден валутен курс и агресивна политика на пазарите? Без съмнение, защото..  Програмата на министерството предвижда до 2023 туристите да достигнат 70 милиона на година, а приходите 50 млрд долара! Търция има амбицията до 2023 да се нареди сред първите 5 в Европа по брой на турсти и приходи от туристи.

България не е единствената засегната страна. Спадът се усеща в Гърция, Испания, Португалия и други традиционни европейски летни дестинации. Можем ли да очакваме че всяка от тях ще предприеме по-решителни действия за 2020 за да защити позициите си на пазарите? Без съмнение

В тази картина ще успее ли страната ни да формира адекватна политика за да отвоюва обратно част от загубените пазари в 2020 и как?  Нека всеки за себе си да отговори на този въпрос.

Вярно е, че не можем да разглеждаме туристическата политика на България само като функция от тази на съседките ни. Поне не изцяло. Но когато значим конкурент планира двуцифрен растеж на годишна база в масов туризъм, планира структурни реформи в отрасъла си, възползва се от солидни държавни помощи и всичко това и в името на умела подкрепа за валутата си,  това неминуемо води до пренастройка на туристическите политики в европейски мащаб.  Готови ли сме за това предизвикателство и не трябва ли да разглеждаме проблемите си, споменати в началото, в контекста на тази нова динамика на европейските пътувания. 

 

Може ли да стане по-трудно?

На Световното туристическо изложение в Лондон през ноември 2017г Турция се представи с огромен щанд и концепцията си в червено  ‘ДОМ‘ (HOME). Чудесни фотоси показваха как страната е дом на Кападокия, дом на Памуккале, дом на Анталия, дом на Истанбул, дом на два континента и .... дом на Черно море!   При положение че нищо в туризма не свързва все още сТурция с Черно море, намекът е странен. Само обаче ако не очакваме че Турция има скорошни намерения да развива и Черноморската си плажна ивица, която по нищо не отстъпва на нашата.  Досега се считаше че по-късия летен сезон там и близостта до определени страни  прави инвестициите в района твърде рискови. 

Наскоро обаче и в нашите медии се появи съобщението че само за 3 години напред Управлението за жилищно строителство на Турция ще изгради близо 15 000 жилищни единици в северните черноморски градове Трабзон, Самсун, Орду, Ризе и Гиресун.  Важно е да се отбележи, че граждани на държави, които граничат с региона, нямат право да купуват имоти там. Имаме ли основания да смятаме, че целта е да се увеличи местното население за да подсигури ресурс за по-нататъшното разгръщане на туристическа инфраструктура и услуги?  Наясно ли сме какви са намеренията на съседката ни в тази посока?

Каквото и да се случва на юг от нас, България е истинския дом на Черно море в европейския контекст по отношение на  туристическите пътувания. Тази психологическа рамка трябва да бъде защитена и обогатена с всички други стойности, които страната ни предлага за пълноценно преживяване.  

Вярно е, че кризата ще подейства оздравително на бранша и ще отсее добрите практики. Вярно е че всеки хотелиер и агенция ще се постарае да оздрави продукта си и каналите, по които го предлага. Вярно е и също, че това няма да е достатъчно за да се почувства ползата на макро ниво.  Трябва ли да изстрадаме и трети недобър сезон в туризма за да стане ясно, че е нужна политика на национално ниво. Моментът е идеален за решителна държавна намеса, която съвместно с бизнеса да изработи по-печеливша и диференцирана идентичност за туризма у нас в средносрочен план.

Още на предстоящото туристическо изложение в Лондон през ноември страната ни трябва да излъчи различно послание към традиционните ни пазари, за да обърнем в наша полза сезон 2020. Заедно с това да се работи за средносрочна и дългосрочна стратегия за туризма ни за това как Домът на Черно море да бъде по-привлекателен за българските си стопани и чуждестранни гости.

За авторът:

Цена Канариева има 15 години опит в туризма, последните 10 от тях като управител на фирма за пропърти мениджмънт и хотелиерство. Завършила е магистратура в ИТ, Варна и EMBA в Котругли Бизнес Скул, Хърватска. 


     

Павел12.09.2019 г., 00:05 ч.

Или пък да отидат в хотелите на димо и иеан на "първа линия", застроени направо върху дюните и хвърляйки сянка на плажа, от 10 етажните им хотели, тип панелка в люлин, целия следобяд на плажа

Димо10.09.2019 г., 17:45 ч.

На туристическият пазар има бясна конкуренция.Всички държави подпомагат ,с каквито лостове имат този важен сектор.Само при нас разни поръчкови медии и зелени НПОта правят грозни кампании срещу българският туризъм за ,пари , грантове и партийни поръчки..Няма такива продажници никъде по света.Само тук.

Иван10.09.2019 г., 16:36 ч.

За какво да идват у нас туристите? За да гледат палатките на „зелените“ около които цари кочина и хаос ли? Да не говорим и каква миризма има на местата, които Тома Белев и приятели използват за диво къмпингуване, без да плащат и стотинка на държавата!?!