Проектът за новото четириседалково съоръжение е оформен като реконструкция на стар лифт. Регионалният министър Иван Шишков обаче твърди, че става дума за нов строеж, който противоречи на Закона за горите
Новият лифт между местностите „Малина“ и „Студенец“ в Пампорово се превърна в поредния пример как един строеж може да разполага с подробни устройствени планове, съгласувания и разрешение за строеж, но въпреки това да се окаже незаконен.
Същината на спора не е дали „Пампорово“ АД има документи. Документи очевидно има. Въпросът е дали те са издадени въз основа на правилно прилагане на Закона за горите, или проектът е получил разрешение, след като фактически ново съоръжение е било представено пред администрацията като реконструкция на съществуващ лифт.
Министърът на регионалното развитие Иван Шишков заяви, че изгражданият четириседалков лифт е извън нормите на Закона за горите, че строителството ще бъде спряно и че прокуратурата ще бъде сезирана. Той не отрича съществуването на разрешение за строеж, но поставя под въпрос законосъобразността на издаването му от главния архитект на Смолян.
От едноседалков към четириседалков лифт
Проектът предвижда старият едноседалков лифт „Малина – Студенец“, построен и въведен в експлоатация през 1977 г., да бъде заменен с четириседалково съоръжение с откачащи се седалки. Самото дружество представя инвестицията като „подмяна“ и очаква новият лифт да заработи през зимния сезон 2026/2027 г.
Старото съоръжение е с дължина около 1350 метра, денивелация 180 метра и капацитет едва 475 души на час. Според разпространената информация по проекта ще бъдат подменени 11 от общо 23 стълба.
„Пампорово“ АД твърди, че трасето, оста на въжената линия, местоположението на стълбовете и фундаментите се запазват. Според дружеството става дума за модернизация на съществуваща инфраструктура, а всички процедури са преминати и съгласувани с Община Смолян и регионалния строителен контрол.
Министър Шишков застъпва противоположната теза. Според него преминаването от едноседалков към четириседалков лифт, изграждането на нови стъпки и съществената промяна на техническите характеристики превръщат проекта в ново съоръжение, а не в обикновена реконструкция или подмяна.
Именно от отговора на този въпрос зависи дали приложените административни процедури са достатъчни.
Документи има – и в тях навсякъде пише „реконструкция“
Публичните документи показват, че проектът последователно е представян пред институциите като реконструкция.
На 5 март 2026 г. Регионалната дирекция по горите в Смолян разрешава промяна на предназначението на горски имот с площ 648 кв. м при долната станция. В решението инвестиционното предложение е наречено „предстояща бъдеща реконструкция“ на Пътническа въжена линия №3 „Ардашлъ – Студенец“. За промяната на предназначението е определена цена от 16 100 евро.
С второ решение от същата дата е променено предназначението на още 718 кв. м горска територия при горната станция в района на „Студенец“. И двата имота са частна собственост, придобита непосредствено преди започването на процедурите през 2026 г.
Така документите не са издадени без административно основание. Те са издадени върху конкретна правна и фактическа теза: че се реконструира съществуваща, законно изградена въжена линия.
Точно тази квалификация сега е атакувана от регионалния министър.
Как ново съоръжение може да получи документи като реконструкция?
Самото наименование на един проект не решава въпроса какъв е той по смисъла на закона. Един фактически нов строеж не се превръща автоматично в реконструкция само защото така е озаглавен в заявлението, устройствения план или разрешението за строеж.
От друга страна, подмяната на старо оборудване с по-модерно и с по-голям капацитет не означава непременно, че се изгражда изцяло нов обект. Реконструкцията по принцип може да включва сериозни промени, стига да се запазва идентичността на съществуващия строеж и дейностите да попадат в допустимия обхват на закона.
Затова решаващи са не броят на седалките или търговското наименование на проекта, а техническите параметри: запазват ли се действително старите фундаменти, съвпадат ли координатите на стълбовете, изграждат ли се нови конструкции, увеличава ли се сервитутът, разширява ли се просеката и каква част от старото съоръжение реално остава.
Тези обстоятелства могат да бъдат установени от одобрения инвестиционен проект, конструктивните книжа и сравнителна геодезическа схема между стария и новия лифт. Те обаче не са представени изцяло в лесно достъпен публичен вид.
Какво казва Законът за горите
Законът за горите допуска учредяване на право на строеж без промяна на предназначението за станции и стълбове на съществуващи лифтове и влекове, които са търпими строежи по Закона за устройство на територията. Разпоредбата обхваща основен ремонт, реконструкция, подмяна и модернизация.
При лифта „Малина – Студенец“ обаче има допълнителна особеност. Старото съоръжение не е представено като незаконен, но търпим строеж. РИОСВ – Смолян посочва акт за техническо освидетелстване и разрешение за въвеждане в експлоатация от 29 април 1977 г. Тоест според наличните документи става дума за законно изграден стар лифт.
Това очертава нормативен парадокс. Специалната разпоредба за модернизация е написана за „търпими“ стари лифтове, докато конкретният обект се представя като напълно законно въведен в експлоатация. Същевременно изграждането на изцяло нов лифт в горска територия изисква уреждане на предназначението и правата върху всички засегнати имоти и съоръжения.
Обстоятелството, че самият министър обявява подготвянето на законодателни промени за по-лесна подмяна на остарелите лифтове, показва, че действащият режим създава реални затруднения. То обаче не може да узакони предварително проект, ако при него не са изпълнени сегашните изисквания.
Екологичното съгласуване също оставя въпроси
През май 2025 г. РИОСВ – Смолян се произнася по подробния устройствен план за долната станция при „Малина“. Инспекцията приема, че за конкретния ПУП не е необходимо провеждане на екологична оценка, ОВОС или оценка за съвместимост с „Натура 2000“. Територията се намира извън защитени зони, като най-близката е „Родопи – Западни“, на около 2,17 километра.
Това писмо обаче не представлява общо екологично разрешение за всички бъдещи строителни дейности. РИОСВ изрично записва, че произнасянето се отнася само за заявените параметри на ПУП и не отменя необходимостта от останалите разрешителни. Инспекцията допълва, че за бъдещите инвестиционни предложения, произтичащи от плана, трябва да бъде уведомена на най-ранен етап, за да прецени дали е необходима нова процедура по екологичното законодателство.
Затова трябва да бъде изяснено дали окончателният инвестиционен проект за целия четириседалков лифт – включително станциите, всички стълбове, фундаменти и строителни дейности по трасето – е бил представен отново пред РИОСВ и какъв акт е издаден.
Уредени ли са терените под всички стълбове?
Двете публични решения на Регионалната дирекция по горите обхващат общо 1366 кв. м при долната и горната станция. От тях не става ясно по какъв режим са уредени всички места, върху които ще бъдат изградени, подменени или запазени стълбовете по трасето.
Възможно е за тези терени да има други решения, учредени права на строеж или документи, които не са публикувани или не са лесно откриваеми. Възможно е и част от новите конструкции да попадат точно върху старите позиции.
Но ако се установи, че има нови или преместени фундаменти в горски територии без надлежно уреден статут, това би подкрепило тезата, че разрешението за строеж е издадено при непълно или неправилно прилагане на специалния закон.
Разрешението за строеж не е индулгенция
Наличието на разрешение за строеж е задължително условие за законното извършване на строителство, но не означава, че самият административен акт не може да бъде незаконосъобразен.
Разрешението се издава въз основа на представените проекти, устройствени планове, документи за собственост и съгласувания. Ако проектът е бил неправилно квалифициран, ако липсват задължителни права върху горски територии или ако специален закон не е приложен правилно, разрешението може да бъде оспорено или отменено по предвидения ред.
Следователно въпросът не е как „Пампорово“ АД е успяло да получи документи въпреки липсата на процедури. Публичните актове показват, че процедури са проведени.
По-важният въпрос е:
Защо институциите са приели, че проектът представлява реконструкция на съществуващ лифт, ако според строителния контрол техническите му характеристики го превръщат в ново съоръжение?
Институциите дължат конкретни отговори
За да бъде разрешен спорът, ДНСК и прокуратурата трябва да установят какво точно е одобрено и какво реално се строи. Необходимо е да бъдат сравнени старите и новите фундаменти и координати на стълбовете, да се провери статутът на всеки засегнат горски имот и да се установи дали окончателният проект е преминал всички необходими екологични процедури.
Трябва да бъде изяснено и дали разрешението за строеж съответства на одобрените устройствени планове, решенията на горската администрация и реалния обхват на строителството.
До произнасянето на компетентните органи не може окончателно да се твърди, че лифтът е незаконен. Това засега е официалната позиция на регионалния министър, оспорена от инвеститора и Община Смолян.
Но казусът показва нещо по-голямо: един строеж може да има цяла папка с документи и въпреки това да се окаже в противоречие със закона, ако документите са издадени въз основа на неправилно определен вид строителство.
При лифта „Малина – Студенец“ отговорът се крие в границата между две думи – „реконструкция“ и „нов строеж“. От тази граница зависи не само съдбата на инвестицията, но и отговорността на длъжностните лица, които са я разрешили.
Къде са еколозите?
Казусът поставя и друг неудобен въпрос – защо големите природозащитни организации мълчат. Регионалният министър публично твърди, че в горска територия се изгражда нов лифт в нарушение на Закона за горите и дори обявява сезиране на прокуратурата. Въпреки сериозността на обвиненията, към момента на публикуването не се виждат протести, публични кампании или категорични позиции от организациите, които при други инвестиционни намерения в планините мобилизират активисти и социални мрежи. Няма профилни снимки с надпис #SavePamporovo, няма демонстрации и настояване за незабавно спиране на строителството. Това мълчание неизбежно създава впечатление за избирателност – че защитата на горите и законността зависи не само от характера на проекта, но и от това кой е инвеститорът и къде се реализира той. Ако организациите разполагат с аргументи защо случаят не заслужава реакция, обществото има право да ги чуе. Ако нямат – липсата на позиция е също позиция.
