Моят край - връх Голяма Сюткя

  06 Юни 2019, 17:30     4965     0   
     


Вместо разказ, написах стихове за един малко познат връх, втория по височина в Родопите - връх Голяма Сюткя. Намира се близо до гр. Ракитово, обл. Пазарджик.
Висок е 2186 метра и от него се разкрива невероятна панорама. На около 200 метра под върха има извор с постоянен дебит, който никога до момента не е пресъхвал.

Легенда гласи, че изморен и изпотен служител в лесничейството пил вода от извора, без да си е починал преди това. Докато слезе до града, се разболял от пневмония и едва не умрял - толкова студена е водата на извора.

Правен е следният опит: 


Един учител налял вода от извора в стъклена бутилка. Запечатал я добре и я оставил в един шкаф. Четири години преседяла в бутилката, но утайка не се появила. След това пил от нея и уверява, че качествата й не са се променили, само се е стоплила, естествено. 

Според местната топонимия изворът се нарича "Момин кладенец", защото скалата, от която извира,
е като женски скут. 
Целият район около Ракитово е невероятен - има много исторически паметници още от неолита, както и множество средновековни крепости, част от които още не са изследвани.

Над града при изкопни работи за построяване на стадион са открити останки от голяма трикорабна базилика от ІV век., като Света София. 


Предполага се, че планината на Дионис е именно Сюткя, а Дионис, след раждането му, е скрит в пещерата "Лепеница" под върха. Все повече изследователи на древната история смятат за възможно именно на Сюткя да се открие търсеният от тях храм на Дионис, в който Александър Македонски е получил предсказанието, че ще завладее света.

Сюткя

Ако си зажаднял за девствена гора

и ромона на бързоног поток,

ела на Сюткя във Родопа планина.

На двеста метра под върха висок

незнайно как от земните недра

се ражда извор с приказна вода,

благословена от самия Бог.

Край него непременно се поспри

и бавно пий от глътките отмора,

попили в себе си дъха на бора,

притихнал във молитвен славослов.

А когато изкачиш върха,

погледай ти, макар и за минута само,

величествената родопска панорама –

застинало море от върхове,

покрити с бяла пяна

от мъгла –

и ще поискаш да си птица, да летиш.

Ще усетиш истински Живота

в капките роса върху тревата,

в невинността в очите на сърната

и в мощта на разярен глиган.

И, когато слезеш в суетата

на делника на някой скучен град,

част от душата ти ще бъде вечно там –

ще те примамва горе на върха.

Златка Димова, Ракитово

В рубриката "Моят Край" може да печелите награди от магазини Технополис като ни изпращате истории за вашите любими места в България. 

Ето как: www.ekonovini.bg/bg/razkazhi-ni-za-tvoeto-lyubimo-myasto-v-balgariya-i-specheli-nagrada-ot-magazini-tehnopolis-eto-kak