Николай Славов получи и финансиране в размер на $2,35 млн., а работата му може да помогне за борбата с рака и инженерството на нови тъкани
Николай Славов е асистент преподавател в Департамента по биоинженерство в Североизточния американски университет (Northeastern University). Славов е учил Молекулярна биология в Софийския университет „Свети Климент Охридски“, след което получава бакалвърската си степен по молекулярна биология от Massachusetts Institute of Technology (MIT), a магисърската си степен получава от университета Принстън. Работил е в University College Dublin и Harvard Medical School.
През октомври тази година той е един от 48-те млади учени, които получават наградата „Нов иноватор“ (New Innovator) на Националния здравен институт на САЩ (National Institute of Health – NIH). Освен изключително признание за работата му, тази награда осигурява на Славов и финансиране в размер на 2,35 милиона щатски долара, с които да продължи работата си.
Наградата е връчена на Славов за откритието му, свързано с рибозомите. Рибозомите са молекулярните машинки в клетките, които контролират всички протеини (белтъци), които от своя страна поддържат живота не само при хората, но и при всички живи организми. Той се сдобива с директно доказателство, че рибозомите на практика контролират процеса на производство на белтъци, при положение, че до момента се смяташе, че те са просто пасивни производители на протеини (нямат никакъв контрол над процеса на производство).
През 2016 NIH връчва награди на общо 88 млади учени, като финансовата подкрепа за техните проекти е на обща стойност приблизително 127 милиона щатски долара. Средствата са дарени от NIH Common Fund; National Cancer Institute; National Heart, Lung, and Blood Institute; National Institute of Environmental Health Sciences; National Institute of General Medical Sciences; National Institute of Mental Health и инициативата Big Data to Knowledge.
Славов обяснява, че рибозомите са една от най-основните структури в клетката, а работата му може да промени изцяло разбирането за това как се регулира информацията, която постъпва от гените. Финансирането ще помогне на младия български учен да изследва по-подробно новата хипотеза за специалните функции на рибозомите. Той също така ще анализира как различните композиции на рибозомите се отразяват на тяхната биологична функция.
Потенциалните приложения на новото откритие са много. Например при създаването на нови тъкани учените биха могли да програмират една стволова клетка да се превърне в клетка на сърдечен мускул.
Генетична мутация може да доведе до неправилна работа на основен протеин, а това от своя страна до развиването на ракови клетки (тумор). С новата технология, учените биха могли да разработят лекарство, което да действа върху този основен протеин в рибозомите и да го накарат да възстанови правилната си функция, което ще „забрани“ растежа на ракови клетки.
