АЕЦ „Пакш“ спира за първи път от 44 години, а Румъния увеличава вноса на електроенергия от България, Гърция и Украйна
Продължителната суша и рекордно ниските нива на Дунав задълбочават енергийната криза в Централна и Югоизточна Европа. Унгария въвежда извънредни мерки за ограничаване на потреблението, Румъния обяви национално състояние на тревога, а Сърбия отчита рязък спад в производството на електроенергия от водните централи.
Най-тежко е положението в Унгария, където атомната електроцентрала „Пакш“ трябва да бъде изцяло спряна за първи път от 44 години. Централата произвежда близо половината от електроенергията на страната, но използва вода от Дунав за охлаждането на четирите си реактора.
Заради ниското ниво на реката мощността на централата вече беше намалена до около 240 мегавата при общ капацитет от 2000 мегавата. Унгарските власти предупреждават, че АЕЦ „Пакш“ може да остане извън експлоатация в продължение на седмици.
Извънредни ограничения в Унгария
Правителството прие пакет от мерки за намаляване на натоварването върху електроенергийната система. Големите промишлени потребители трябва да ограничат използването на електричество, като при неизпълнение на определените цели могат да бъдат налагани санкции.
На оператора на електропреносната мрежа MAVIR е дадена възможност при необходимост да изисква задължително намаляване на консумацията от големи предприятия и временно да изключва определени индустриални потребители. Премиерът Петер Маджар заяви, че домакинствата ще бъдат последни в реда за евентуални ограничения.
От понеделник товарните влакове няма да се движат между 18:00 и 23:00 часа местно време, когато потреблението е най-високо. Служителите в държавната администрация ще работят дистанционно през първите три дни на седмицата, а частните компании също са призовани да преминат към работа от вкъщи, когато това е възможно.
Ще бъде изключено декоративното осветление на обществените сгради, както и друго осветление, което не е необходимо за сигурността и нормалната работа на институциите.
Засега обаче няма въведен режим с планирано прекъсване на електрозахранването за домакинствата. След призив на правителството над 300 компании и част от гражданите доброволно са намалили консумацията, което е свалило натоварването с около 400 мегавата. На този етап задължителните ограничения за предприятията са отложени, но могат да бъдат задействани при влошаване на ситуацията.
Сред компаниите, които ограничават потреблението си, са MOL, Samsung SDI, Audi и Denso. MOL обяви намаляване на използваната електроенергия с около 40%, а заводът на Samsung SDI ограничава и потреблението на вода.
Очаква се кризата да струва на Унгария между 100 и 200 млрд. форинта, или приблизително 315–630 млн. долара, основно заради по-скъпия внос на електроенергия.
Румъния ще внася повече ток от България
Румъния също обяви национално състояние на тревога за целия август. Държавната компания Nuclearelectrica спря единия от двата реактора на АЕЦ „Черна вода“, като ниските водни нива поставят под риск и работата на втория блок.
Във вечерните пикови часове страната внася около 1700 мегавата при общо потребление от приблизително 7000 мегавата. Румънското правителство планира да увеличи доставките от България, Гърция и Украйна.
В Сърбия най-голямата водноелектрическа централа „Джердап 1“ работи с едва около 20% от капацитета си. Недостигът на вода затруднява и охлаждането на въглищните централи „Костолац“, които също са принудени да ограничат производството.
Засегнати са транспортът и икономиката
Ниските речни нива създават проблеми и за товарния транспорт. По Дунав баржите не могат да достигат до част от пристанищата, което затруднява превоза на зърно, горива и промишлени суровини.
По Рейн товарооборотът между пристанището в Ротердам и вътрешността на Европа е с около 10% под обичайните нива. Най-сериозно са засегнати танкерите за петролни и химически продукти и корабите за насипни товари.
Сушата вече причинява и сериозни финансови загуби. Австрийската енергийна компания Verbund съобщи, че ниското производство от водните централи е намалило резултатите ѝ с около 370 млн. евро през първата половина на годината.
Ситуацията показва, че ниските речни нива вече не са само екологичен проблем. Те засягат пряко енергийната сигурност, промишлеността, транспорта и цената на електроенергията в цяла Европа.
