Прилепите в българските пещери намаляват

Снимка: Прилепи в пещера Зандана/Бисерна

Дейностите по зимния мониторинг на прилепите в България приключиха. Експертите посетиха 57 пещери с регионално и европейско значение за прилепите. Сред тях се открояват и няколко изкуствени обекта, които прилепите припознават, като свои местообитания. Често те носят характеристиките на пещери, по няколко причини: температура, влажност и заплахи/влияния – безпокойство. Мониторингът е осъществен от ДЗЗД „ЕНВИМОН“.

При сравнителния анализ на данните за числеността на видовете в местата за зимуване е установено, че отделни обекти са с изключително голяма концентрация на брой индивиди и видове:

1.           Деветашка пещера – 2014/2015 г. – 25-26 000 екземпляра от 6 вида, а през 2019/2020 г. – 35-36 000 индивида от 5 вида;

2.           пещера Парниците – 2014/2015 г. – 45-46 000 индивида от 4 вида, а през 2019/2020 г. – 88-89 000 индивида от 5 вида;

3.           Деветашка пещера – 2014/2015 г. – 14-15 000 индивида от 5 вида, а през 2019/2020 г. – 35-36 000 индивида от 5 вида.

Установено е обаче, че в много от традиционни пещери, в които зимуват колонии от 500 до 5000 индивида, през зимата на 2019/2020 г. липсват прилепи или същите са в много малки числености – 30-100 екземпляра.

Наблюдава се и намаляване на видовото разнообразие в отделни пещери. Причина за направените констатации вероятно са относително по-високите температури на въздуха извън пещерите, а установените стойности са с 1,5 до 3,5 градуса над нормата за сезона в подземното убежище. Такъв пример е пещерата Иванова вода – през 2014/2015 г. температурата е била 1,5-2 градуса, през 2019/2020 г. е 3,2 градуса. Към тази група влизат и такива обекти, като Гулашката минна галерия, пещера Магурата, пещера Айна ини, пещера Самара, пещера Рупата, пещера Генчова дупка и други.

Повсеместно в типично водните пещери почти липсва вода или тя е с много малък дебит – пещера Парниците, Деветашка пещера, пещера Ледницата, пещера Варкан и други. Вероятна причина са липсата на валежи от дъжд и сняг през есенно-зимния сезон, съчетани с нетипичните относително високи температури в този период.

Голяма част от посетените обекти са подложени на редица въздействия и заплахи, като:

-             безпокойство от хора – иманяри, туристи;

-             палене на огън – на входовете и във вътрешността на пещерите;

-             замърсяване с отпадъци;

-             инвестиционни предложения – предимно кариери за варовик и други подземни богатства;

-             благоустрояване и неправилно управление на обектите, несъобразено  с биологията и екологията на видовете прилепи.

Типичен пример са:

1.           Братановата пещера и Пещера Юбилейна – поставена метална решетка, която не отговаря на изискванията на EUROBATS.

2.           пещера Зандана/Бисерна – пещерата е благоустроена в пълен разрез с изискванията на EUROBATS, което да гарантира зимуването и размножаването на над 7 вида прилепи. Наблюдава се намаляване числеността на зимуващите прилепи. Горният вход е почти напълно блокиран, а долният е твърде малък, което не гарантира безпрепятствено влизане и излизане на прилепите във всички стадии на развитие на видовете през летните и зимните месеци.

3.           пещера Айна ини, Генчовата дупка и други – иманярски набези и разкопаване във вътрешността на пещерите, вандализъм и категорично безпокойство.

4.           пещера Моровица – пещерата не е благоустроена, но често се посещава от неорганизирани туристи, които посещават Гложенския манастир. Туристи навлизат в пещерата и безпокоят прилепите, но посещението крие и риск за здравето им, тъй като пещерата е опасна за неподготвени, влизащи с маратонки.

Окончателните резултати, сравнителен анализ с данните от предходни години, както и предложения за мерки за намаляване и пълно ограничение на заплахите и въздействията в проблемни пещери, ще бъдат представени в следващите седмици.