Никога Румен Радев не е казвал, че опълченците са загинали, за да бъде България васал на турския султан. Това обаче не пречи на Тома Белев го твърди – теза, която звучи по-скоро като удобна политическа конструкция, отколкото като факт.
Въпросът не е просто в едно изказване. Въпросът е защо подобна интерпретация се появява точно сега. Отговорът изглежда очевиден – търсене на позициониране. Белев отдавна се опитва да намери място в средите на градската десница, където критичното отношение към Радев е почти задължителен маркер за принадлежност. Приписването на подобни думи на президента удобно се вписва именно в този наратив.
Проблемът е, че подобен подход размива границата между политически коментар и откровена манипулация. Когато липсват реални цитати, а се създават внушения, това вече не е политически дебат, а опит за пренаписване на реалността според текущата конюнктура.
Контекстът също не е без значение. Белев не за първи път сменя политическия тон.
Още през 2007 г. той е кандидат за евродепутат от „Зелената партия“, свързвана с Александър Каракачанов – формация, която тогава е коалиционен партньор на БСП. Днес същият този профил се представя като категорично антикомунистически, което поражда въпроси за последователността. Историята му преминава през „Зелено движение“, създадено през 2008 г. като политическо продължение на „За да остане природа в България“, което трябваше да вкара зелените във властта. Вместо това през годините партията остава маргинална в изборен план. Под 1% подкрепа на практика във всички участия, както и последния вот от април, на който дори бяха в коалиция - „Антикорупционен блок“ – приликите в името едва ли са случайни.
На този фон търсенето на виновници изглежда неизбежно. Но когато то минава през приписване на несъществуващи изказвания и изкуствено нагнетяване на политически конфликти, ефектът е обратен – допълнително ерозира доверието.
Истинският въпрос не е какво е казал Радев, а защо на Белев му е нужно да твърди, че го е казал. И отговорът вероятно се крие не в думите на президента, а в състоянието на една партия, която все по-трудно намира мястото си в българската политика.
