Доц. Петър Атанасов: Няма лекарство, спряхме проучването на лечение с ивермектин

  05 Януари 2021, 11:46     221973     4   
     


Доц. Петър Атанасов е началник на Ковид отделението в „Пирогов“. В интервю за Еко Новини той сподели своето мнение за обстановката в „Пирогов“, медикаментите и самолечението и ваксините:​

Доц. Атанасов, променена ли е ситуацията в Ковид отделението в „Пирогов“ в сравнение с преди месец?

  • Хоспитализациите като цяло намаляха. Задържа се обаче нивото на тежко болните пациенти. Обикновено те са се забавили повече от 5-6 дни след появата на сериозни симптоми и не са потърсили лекар. Тревожното е,  че обикновено  млади, здрави хора не взимат мерки  след първите 3-5 дни от  появата на малки знаци от природата.

 

Кои са знаците, които веднага трябва да ни отведат до лекар?

  • Първите грипоподобни симптоми - разбитост, отпадналост, температура до 37.5 градуса, парене /смъдене/ в очите и в лигавиците на носа, устата,  лесна изморяемост. Това е  т.н. сляп период, когато пациентите не знаят какво им е и не търсят помощ. Казват си, сигурно съм понастинал, надухало ме е… Но на другия ден нещата не  се променят. Тогава най-често пневмонията вече я има и това е нейното коварство. Малки (дребни) пневмонични огнища не дават субективна симптоматика. Това е период, когато  и преглеждащият лекар няма какво да чуе на слушалки, когато са необходими много опит (усет), за да може лекарят да се ориентира… и да разшири диагностичното търсене - тоест, да назначи повече изследвания. В тези периоди дори образната диагностика (ранната образна диагностика) може да не покаже нищо.

 

Напоследък се правят изследвания на кръвта. Кръвната картина може ли да подскаже нещо повече?

  • Кръвната картина не може да даде яснота за наличието на възпалителен процес, но това не насочва непременно към конкретната диагноза.  Защото същите показатели могат да се получат и при възпалителен процес на ред други органи.

 

Всичко явно е в ръцете на опита на лекаря. А той може ли да помогне по телефона?

  • Абсурд. Това е врачуване, не е лекуване. Добре, че хоспитализациите намаляват. Лошото е , че тежките случаи поради забавяне, страх, срам, самолекуване, са по-тежки от преди. Като питаме защо чак сега идвате, отговорът е „казаха ни да си стоим вкъщи“.

 

Как лекувате по-тежките случаи? Напреднахте ли в намирането на формула на лечение.

  • Няма формула. Глобалната профилактика, ваксинацията е това, на което трябва да се разчита. Евентуално - и на медикаменти, базирани на моноклоналните антитела, или букет от моноклонални антитела, но и там разковничето е да се уцели момента на приложение. Моментът, в който  е логично да се приложат антитела, нуклеозидни инхибитори, инхибитори на РНК зависимата РНК полимераза, е от срещата с вируса до заразяването и "намножаването" му  в организма.

 

Как се превежда това на разбираем език?

  • Става дума за различни групи лекарства, действащи по различен механизъм: препаратите, съдържащи антитела инактивират директно вируса, нуклеозидните инхибитори и инхибиторите на РНК-зависимата РНК-полимераза (някои автори я наричат РНК-репликаза) пречат на вируса да се множи, да се "копира" в човешката клетка.

 

Разполагате ли с такива лекарства?

  • Да, имаме ги. Те пречат на експанзията на вируса в организма. Също така разполагаме с  протоколите  за лечение на вирусна пневмония, които са актуални и сега и са модернизирани, разбира се, на базата на нови лекарства. В тази група  влизат и медикаментите за разреждане на кръвта и  кортикостероидите. Въпросът е да уловим и спрем навреме възпалението. Когато то е преминало равновесната си точка, стигнало е до върха и оттам се спуска като лавина, няма какво да го спре.

 

Докога ще сте безпомощни в някаква степен?

  • Докато не се открие лекарство, което да е равно на действието на антибиотиците срещу бактериалните инфекции.

 

Няма ли вече такива лекарства, които се предлагат за изпробване в практиката?

  • До този момент нямаме добри резултати в изпробването на различни лекарства. Тревожа се  от опитите в общественото пространство да се наложат някои медикаменти, защото някой казал, че някъде по света се прилагали. Израелците пуснаха най-много „фитили“ в това отношение и за колхицина, и за ивермектина. Не съм убеден в това, което те  прокламират. При нас тези медикаменти нямат рекламирания ефект.  В „Пирогов“  проведохме няколко проучвания. Но за оповестяване на резултатите е още много рано. Проучвахме и ивермектин, макар че от самото начало бяхме несъгласни с протокола за провеждането на това проучване. Дори спряхме набирането на пациентите, защото  в един от случаите пневмонията се разви много бързо. Спряхме проучването. Чувам, че колегата доц. Попов от ВМА  цитира, че в „Пирогов“ резултатите били много добри, но не зная откъде е научил за това. Нито аз, нито някой от екипа е изнасял  информация публично. Не може и не трябва  да се използва името на „Пирогов“, за да се прави реклама на даден медикамент! Не може да ни цитират, след като  не сме излизали със съобщение. И след като резултатите от изследването на лекарството ни накараха да спрем проучването. Нещо повече – през декември при нас постъпиха 11 пациенти, самолекували се с ивермектин, с напреднали пневмонии. Единият пациент завърши летално, затова  на нито един човек с пневмония не бих дал това лекарство за сметка на антибиотичното лечение, например. Самолекувалите се с ивермектин идват полуживи при нас.

 

Този препарат не е ли без разрешение за продажба у нас, как го намират  пациентите?

  • Да, у нас препаратът не е регистриран за лечение на хора. Още в началото на пандемията проф. Желязков, директор на БАБХ  каза, че медикаментът не е доказан като влияещ на вируса „ин виво“ (буквално преведено - "наживо"). Съобщават се резултати от  изследвания в лабораторни условия, при които заразени с вируса клетъчни култури, се "освобождават" от него след третиране с ивермектиноподобни субстанции, но при животни (още по- малко при хора), такъв ефект не е доказан. Понякога в епруветка резултатите са едни, а в човешкия организъм – съвсем други. Често има разминаване между лабораторните резултати и клиничната практика. Проф. Желязков много точно  каза тогава – не бива да се използват  за хора препарати, които са  одобрени само за употреба при животни.

 

Надеждата, свързана с ваксините, основателна ли е?

  • Определено. И е добре, че се разработват ваксини в няколко посоки. Най-модерните технологии в момента, базирани на генното инженерство, все още прохождат. Другата група са векторните ваксини, които, макар генно манипулирани, носят в себе си "ахилесова пета" на вируса - при тях имаме по- голям опит. Третата група са така наречените епитопбазирани ваксини. Това са традиционно изработени ваксини, които  и до момента се използват срещу различни болести и ги имаме в имунизационния  календар.

 

Кои ваксини ще са по-подходящи за  различните пациенти според възраст, здравословно състояние?

  • Трудно е да се каже. Нашият опит е базиран на конвенционалните ваксини. С една такава ние (имам предвид медицинската наука и практика) преборихме вируса на вариолата и през 1980  година СЗО обявява пълната победа над болестта. Тази ваксина е първата голяма крачка на човечеството, довела до ликвидирането на един вирус - истински убиец. Даже ваксината вече е свалена от календара на ваксинациите в света, защото вирусът го няма. Липсата на информация и на дълъг период на употреба ме възпира да дам категоричен отговор. Една модерна ваксина, разработена на най-модерния принцип – генното инженерство, и терапия, базирана на генно инженерство, е наистина бъдещето на медицината. Създаването й вещае победа над рака, над дибета, над наследствените заболявания. Но тази перспектива е далечна мечта. Ако аз трябва да избирам ваксина, ще избера конвенционална ваксина, тоест „епитоп базирана“. Протеин базираната ваксина, например, ми вдъхва голямо доверие. Но още е много рано да правим категорични изводи за влиянието и ефективността на ваксините. Сега ние нямаме проблем със самия вирус, а с пораженията, които той оставя след себе си. Той минава, пали клечката и ни оставя да се борим с пожарището, което предизвиква. Когато пламъците са обхванали целия бял дроб, какво може  да направи пожарната команда?

 

Ваксината ли е единственият начин организмът да изгради имунитет?

  • Дали ще си изградим природен имунитет, преживявайки Ковид 19-инфекция или ще се ваксинираме "изкуствено" и ще предизвикаме ефективен имунизационен процес, това ще е изходът. Докато няма ефективно противовирусно лекарство от ранга на антибиотиците, нямаме друг вариант. За момента нямаме такъв противовирусен медикамент, който да е сравним с влиянието на антибиотиците върху бактериите. Макар че всеки антибиотик има страничени ефекти, ние сме се примирили с тях, защото те нямат отношение към продължителността и качеството на живота след една успешно излекувана, макар и продължителна бактериална инфекция.

 

Какво ще препоръчате на хората, докато чакат ваксините?

  • Да се пазят, да внимават, особено сега. Периодът зима, пролет е рисков. Когато човек се зарази само с един вирус, болестта може да протече и по-леко. Аз казвам на пациентите си : там, където има двама, не бъдете вие третият.  В епидемиологично активен период не е добре да имаме много контакти. Много важен в тези периоди е здравословният начин на живот. Но, най-важното е , ако човек се разболее от нещо, веднага да потърси лекар. И не само лекар, а специалист в дадена област. Пълен абсурд е да се търси информация за лечение в интернет.

 

Лекарите, особено личните лекари, подготвени ли са да дадат правилните съвети и предписания?

  • Винаги съм разчитал на българските лични лекари. Те, в повече от 80 процента, са подготвени и адекватни. Към тях трябваше да се съсредоточат усилията на институциите. През лятото можехме да  предоставим на личните лекари достатъчно информация - дори само в рамките на няколко лекции и те бързо щяха да ги осмислят в работата си. Те са грамотни, имат усет и с една бърза подготовка щяха много да помогнат за намаляването на натиска върху болничната система. Но пропуснахме този момент и всеки се справяше както може - поединично.

 

В началото на пандемията се говореше за количеството вирус, от което се заразяваме?

  • С тези мерни единици се спекулира, защото те са имагинерни. Да, има минимално "вирусно число" за заразяване и това "число" може да е различно за всеки отделен човек. Той се заразява с едно "количество вирус", вирусът се "намножава" в "клетките мишени" и при "новополучилото се количество" се проявява болестта. В зависимост от възможностите на имунитета, някои се разболяват леко, други – тежко. Зависи от терена, на който попадне вирусът. Навремето моят учител проф. Диков правеше сравнение за "нужното количество " за заразяване с вируса на ХИВ и този на хепатит С. Той казваше – ако за заразяване с хепатит С е достатъчно просено зърно, за заразяване с ХИВ е нужна цяла тиква. Така е и с този вирус. Доскоро се чудех защо все си пожелаваме „здрава“ година, сега  разбирам какво е искал да каже българският народ с тази благословия. Болестите са тези, които ни морят, затова и аз сега пожелавам за всички  наистина здрава година!

     

Гошо07.01.2021 г., 18:49 ч.

Пешо, говориш глупости на търкалета! Елем па с тия гривни ще фанеш на вятъра опинците!

Пешо07.01.2021 г., 13:43 ч.

Има начин да се хване начална пневмония един два дни преди положителния тест по пулса, който се повишава с над 15 ппм даже и насън. Всеки с гривна за физическа активност може да го използва. В Норвегия го използват. И този допълнителен ден е критичен, може да се прилага и по-слабо лекарство.