Какви са пречките пред прокопаването на тунел през Кресненското дефиле?

  19 Май 2023, 22:57     8214     0   
     


На 4 април 1904г. в Кресненското дефиле е регистрирано най-силното земетресение в България. Само в рамките на няколко минути два труса с магнитуд 6.9 и 7.2 унищожават няколко села в региона и взимат над 200 жертви. Земетресението е усетено на целия Балкански полуостров. Според сеизмолози това е едно от най-силните земетресения в цяла в историята на Югоизточна Европа. Регионът около Дефилето е известен като най-сеизмично активният в България. На фона на това група български еколози от години лобират за изграждането на двутръбен 15-километров тунел през Кресненското дефиле, зад който проект стои швейцарска строителна фирма.

 

Разумно ли е прокопаването на тунел през най-земетръсната зона в България?

Регионът около Кресна е известен като най-земетръсната зона в България. През 1904г. там е регистрирано и най-силното земетресение в историята ни – 7.2 по Рихтер. Земетресението е усетено на целия Балкански полуостров, а жертвите са над 200. Смята се, че това е едно от най-мощните земетресения в историята на Европа.

Сеизмолозите приемат Крупнишко-Кресненско земетръсно огнище за мястото с най-висок енергиен потенциал в страната и един от най-високите в Европа. Земетресение в региона има предпоставки да достигне унищожителните над 7 по скалата на Рихтер.

В телевизионно участие светилото в сеизмологията, проф. Николай Милошев, директор на Института по геофизика геодезия и география към БАН, също потвърди, че района Благоевград-Симитли е най-земетръсната зона в България.

„Общо шест са по-силно сеизмичните райони в България. Най-сеизмичният е Благоевград-Симитли“ коментира в „Здравей, България“ проф. Милошев.

 

Има разлика

Привържениците на идеята за тунела през Кресненското дефиле често дават примери с Алпите, където са прокопани множество тунели. За разлика от района на Кресна обаче, статистиката показва, че във високите части на планинската верига земетресенията изключително рядко достигат над 4 по Рихтер. Изключения правят трусове от Чурвалден от 1295г. (6.1 по Рихтер), както и този от Висп през 1855 (отново 6.1 по Рихтер).

В същото време Кресненското земетресение се смята за едно от най-силните в цяла Европа за последните 200 години, а в Кресненския разлом има всички предпоставки за много по-силно земетресение от тези в Алпите. 

 

Има и друга сериозна пречка пред строителството на тунела – радиоактивните скали

Другият сериозен въпрос е как ще бъде улавян газът радон, който ще се отделя при пробиването на тунела. Той и сега излиза през пукнатините на скалите, но се разсейва във въздуха. Радонът е радиоактивен газ, който се образува при разпада на урана в почвата, скалите и водата, откъдето постъпва във въздуха. Газът бързо се разпада на радиоактивни частици, които се отлагат по прашинките носещи се във въздуха. Вдишват се и така се отлагат по дихателните пътища и белите дробове. Радона е много опасен за човешкото здраве, когато е в по-високи концентрации.

В района на село Крупник, в началото на Кресненското дефиле, от 1987 година работи сеизмична станция. Там в подземието на съоръжението непрекъснато се измерват нивата на газа радон, който изтича в района на Кресненското дефиле. Той се отчита в бекерели.  Нормалните стойности са от 400 до 1000 Bq. В станция Крупник нивата, които се наблюдават, са над 50 000 Bq, тоест 50 -70 пъти повече от нормата. С такова, а може би и по-голямо количество, ще бъдат облъчвани строителите на тунела, и то в продължение на над 10 години, колкото ще трае прокопаването на тунелите. Как ще бъде улавян смъртоносния газ засега няма отговор.

 

Кресненското дефиле е богато на уран

По данни на Българското геологическо дружество това е един от най-богатите региони в страната. До скоро уран там се е добивал в рудник Крупник, Игралище, Брежани, рудник Сенокос, Струма 1 и 2 и находище Симитли. В Сенокос са добити 78 тона уран 238. В Симитли 28 т., а в Игралище -12 т. Доказаните запаси в находище Симитли са 2334 тона.

Всички проби, които са вземани в последните години от района на Кресненското дефиле, включително на водата от реките Луда река и Яна, са с повишена радиоактивност. Резултатите показват следното - стойностите на уран - 238 са 540 Bq/кг.,на радий -226 е 500 Bq/ кг и на торий -230 е 1080 Bq /кг.

 

Как ще се извозят радиоактивните земни маси?

Сериозен проблем, за който трудно може да бъде намерено решение, е извозването на цялата земна маса радиоактивни скали.

За целта трябва да се използват специални херметично затворени ремаркета, с каквито най-вероятно в България няма и ще трябва да се поръчват специално за целта.

Друг проблем е откъде ще минават машините, които ще извозват скалите. Това може да става по два начина. Първият е да се използва сегашният път Е-79, но това би образувало огромни задръствания.

Другият е да се прокарат множество нови пътища в защитената зона по Натура Кресна-Илинденци. За да се случи това трябва да бъдат изготвени нова Оценка за въздействие върху околната среда и Оценка за съвместимост със зоните от Натура. Процес, чието изработване изработването и преминаване през задължителния съдебен контрол, ще отнеме най-малко пет години.

 

Къде ще се депонират 10 млн. тона радиоактивни скали?

Отговор на този въпрос няма. И никой не може да отговори на него. Има няколко варианта.

Първият е радиоактивната скална маса да се складира по открит способ. За целта е необходимо някъде в района да се изгради депо. То трябва да отговаря на всички изисквания за съхранение на радиоактивни отпадъци. При валежи и топене на снегове за не може радиоактивни вода да се прослушва в земните пластове .Разбира се на площадката трябва да се направи ОВОС/оценка на въздействието върху околната среда/ и Оценка за съвместимост ,защото целият район е в защитена зона по Натура. Тази оценка със сигурност ще бъде обжалване от местните хора ,общини или зелени неправителствени организации. Така  че само този процес ще забави строителството с няколко години.

Съществува и друга възможност. Тези 10 млн.кубически метра радиоактивна скална. маса да бъде извозена на  друго ,по -подходящо място в страната ,което не е в Натура.Но ,как ще се организира такава мащабна операция и коя община ще се съгласи на нейна територия да се складират тези количества не е проучвано и изследвана и отново ще трябва Екологична оценка. Има и трета възможност. Някоя фирма да поиска да преработи тези скали в ,които има наличие на уран 238.Съществува и вариант за износ. Но това са хипотетични идеи колко те са реално изпълними, въобще не е ясно.

 

Изключително високата сеизмична активност, както и наличието на радиоактивни скали в региона, са факти, известни от над един век, и неслучайно идеята за дългия тунел през Кресна многократно вече е отхвърляна няколко пъти, както от специалисти по пътно строителство, така и от учени – сеизмолози и геолози.

 


     

 


Последни

България

Кирил Петков и баща му си присвоили плажа Корал

   29 Април 2024   7026    0