Моят край - село Бързия

  20 Юни 2019, 16:16     13504     0   
     


След шеметно спускане по сенчестите завои на Петрохан, долу в ниското пътят се изправя и първото село през което минава е Бързѝя. В селото има два басейна с минерална вода, Учебно-опитно горско стопанство „Петрохан“, което е база на студентите от Лесотехническия университет, цех за бутилиране на минерална вода. Близо до него се намира Клисурският манастир, а Берковица е само на пет километра. 

Двамата с Боби седим на сянка и наблюдаваме следобедно-вечерното оживление на селския площад в центъра на селото. Седнали сме на една пейка. Аз пия кафе, а Боби седи в скута ми и си чеше зъбите с една сламка от сокчето на сестра си, която играе в пясъчника до селското кафене. Мирише на липа. Отсреща точно над нас в ската се белее църквата „Св. Николай Чудотворец“, на която тук казват „Латинската църква”. Строена е още през XVI век и е вкопана в скалата от южната страна. По късно е преправяна и е удължена с шест метра. През площада бавно минава кола, от багажника ѝ стърчи мотика. След нея трополѝ каруца, натоварена с дълги пръчки, на които тук викат "бобовини". После минава моторетка на която се возят две девойки. Трима старци си говорят нещо под сянката на съседното дърво. В една барака отсреща продават трици и мляно зърно. В кафето до нас двама младежи се закачат с една девойка. Слушаме шума на реката, която минава под моста наблизо. Сега е доста буйна и се блъска в скалите, които тук образуват нейното корито. Пет часа следобед е. Слънцето припича, а от към реката повява хладен въздух. Чува се птича песен, някъде далече бръмчи моторна резачка. На масата в кафето, при двамата младежи и девойката, се появяват още две девойки, започва суетене, по високото момче донася от някъде още един стол. За момент, сякаш по команда, всички шумове притихват, остава само бученето от бързите води на реката. Сещам се за легендата, която разказва от къде носи името си реката в селото, а и самото село Бързѝя. Обещавам си един ден да я разкажа на Боби, като порасне.

Някога селото се казвало Дервент. Живяла в него красива мома на име Бърза. Старите баби ѝ казвали да се къпе всеки ден в реката, която минава през селото, за да стане стройна и красива. Послушала ги тя и пораснала неземно хубава. Момците се надпреварвали да се хванат до нея на хорото, посягали към китката забодена над ухото ѝ, причаквали я на чешмата, но Бърза залюбила момък-хубавец от съседното село. Двамата вече кроели планове за сватбата. Датата била определена.

От масата в кафето, където седят младежите, се чува весел момински смях. Случайно дочувам разговора. Все същата вечна история, момците се борят за вниманието на девойките, стараят се да ги впечатлят, играят вечния "танц на съблазняването". Естествено сега в съвременен вариант и по друг начин, различен от ухажването по времето за което ни разказва легендата. Боби раздава усмивки на едни баби, които го закачат. Разменям няколко приказки с тях и отново се връщам в мислите си към легендата .

За беда, хубостта на Бърза била забелязана от един богат стар турчин, който си наумил да я вземе за жена на най-малкия си син. Когато Бърза му отказала, той поразпитал и научил, че тя си има избраник. Тогава решил да го погуби. Изпратил след момъка двама башибозуци, които извършили това грозно дело за шепа жълтици. Къщата на Бърза запустяла. Пресекнал звънкия ѝ смях, престанали веселите ѝ песни. Никой не я виждал вече да ходи за вода. Помръкнало хубавото ѝ лице. Всеки ден с часове стояла на брега на реката и плачела. В деня който бил определен за сватбата, тя облякла бялата булчинска рокля, сложила на главата си венче от полски цветя и отишла при реката. Дълго стояла така, изгубена в мисли и спомени. Когато настъпила вечерта момичето отправило угасналия си поглед към звездите, сякаш за последно сбогом и скочило в студената река.

От тогава тази река носи нейното име – Бързѝя. А по-късно и селото било наречено така в памет на девойката   останала вярна на първата си любов и своята вяра.

Допивам кафето и си мисля - какви легенди ще остави нашето време за идните години. И ще остави ли изобщо някакви легенди, или ще остави само записи от охранителни камери.

Йордан Доков

В рубриката "Моят Край" може да печелите награди от магазини Технополис като ни изпращате истории за вашите любими места в България. 

Ето как: www.ekonovini.bg/bg/razkazhi-ni-za-tvoeto-lyubimo-myasto-v-balgariya-i-specheli-nagrada-ot-magazini-tehnopolis-eto-kak