Счупеното земеделие на ЕС

  21 Март 2017, 08:33     1256     0   
     


Снимка: Reuters

"Общата аграрна политика (ОАП), която обединява и урегулира всички земеделски субсидии в Европа, е сложен бюрократичен механизъм, който дава предимство на големите ферми над малките, принуждава ги да прибягват до интензивно обработване на земята и води до безработица в малките аграрни населени места."

Това не е критика, отправена от природозащитни активисти, а думи, преписани от брошурите, издадени от ЕК през 1998 г. в подготовка за реформа на ОАП, която влиза в сила през 1999 г. През 2013 проблемите са същите и има нужда от нова реформа. На думи целта й е да направи Общата аграрна политика по-зелена и да подпомогне малките ферми.

Дългосрочен обзор на земеделските данни за Европа показва обаче, че и днес проблемите на 90-те въобще не са решени. Напротив, в държавите, присъединили се към ЕС след 2004, те са станали по-големи.

От 2000 г. насам зърнопроизводството в ЕС се е увеличило от 200 млн. до над 300 млн. тона годишно. През същия период производството на плодове и зеленчуци е спаднало от 100 на 85 млн. тона въпреки разширяването на ЕС от 15 на 28 държави.

Една от причините за това се крие в начина на субсидиране. Преди реформата от 1999 субсидиите са давани според произведеното количество - колкото повече произвеждат земеделците, толкова повече субсидии получават.

След реформите т.нар. директни субсидии се определят на единица земеделска земя – колкото по-голяма е една ферма, толкова повече субсидия получава.

Това заедно с други фактори като търсенето на биогорива и увеличението на производството на месо заставя земеделците да избират посеви, изискващи големи площи – зърнени и маслодайни култури.

 

Докато общата култивирана площ в ЕС се е увеличила минимално между 2005 и 2013 г., средният размер на фермите е скочил от 12 на 16 хектара. България е рекордьорът в окрупняването с 3.5 пъти увеличение.

През 2013 г. от 10 млн. активни ферми в ЕС огромното мнозинство са малки, но в почти всички държави повечето от земята е концентрирана в стопанства с над 100 хектара. Процентът на обработваната от тях земя се е увеличил навсякъде освен в Австрия. България отново е сред водачите с 84% от земята, която се обработва от големи стопани.

ОАП не е единствената причина за тези тенденции, но политиката облагодетелства големите ферми. ЕК правилно посочва, че европрограмите трябва да подпомагат малките стопанства, но като че ли не успява да осъзнае как имплицитно заложеното предимство за големи площи пречи на тази цел.

Стокови култури като пшеница, слънчоглед и рапица изискват високи инвестиции в капитал и огромни полета, но минимален човешки труд. В другата крайност плодовете и зеленчуците изискват интензивен ръчен труд за грижа и събиране.

Силната тенденция на пренасочване към стокови култури води след себе си и драматично намаление на заетостта в земеделието. От 2000 г. общата заетост в сектора намалява с еквивалента на 6 милиона позиции пълна заетост. Практически това удря по уязвимите нещатни работници, много от тях сезонни.

С намаляващата собствена продукция на плодове и зеленчуци се наблюдава над двойно увеличение на вноса им от страни извън ЕС за периода от 2000 до 2015 г. – от 10 млрд. евро на 23 млрд. В това отношение България отново е в особено лоша светлина – тук има 28% намаление в производството на зеленчуци. Любимият български домат е изпитал спад от 47%.

 

Вече 20 години страните членки и европейските институции се провалят в опита да създадат рамка, която да подкрепя местното дребно земеделие и съобразени с околната среда практики. Вместо това ОАП окуражава големите ферми да засяват все повече земя със зърнени и маслодайни култури за износ, докато осигуряват работа на все по-малко хора.

Последната реформа е от 2015, но вече се очаква следващата - през 2020. Не е особено трудно да се отгатне, че земеделската комисия на Европейския парламент твърди, че тя ще подпомогне... да, малките ферми и околната среда.

Потърсихме представители на ЕК за реакция преди публикуването на тази статия, но такава не получихме.

Текстът е по проект, финансиран от "Адесиум", холандска фондация за популяризирането на живот в хармония с околната среда, и е координиран от фондация Open Knowledge, британски център за стратегии, и Journalism++, агенция за визуализация на данни, базирана в Париж и Берлин.

*Текстът е публикуван в http://www.capital.bg>>