Снимка: ДПП "Витоша"Големите рискове за запазване на биоразнообразието в планината Витоша са свързани с отнемането на местообитанията на животните и растенията. Безпокойството, което се дължи на засиления туристически поток оказва влияние на живота в планината.
"Витоша не е само място за човека, тя е създадена като защитена територия, за да се запасят ресурсите на дивата природа. Чак след това е мястото за туризъм. Трябва да се държим адекватно и по правила при всяка разходка", споделя Никола Дойкин - експерт по биологично разнообразие в Природен парк "Витоша" в предаването "Радиокафе" по Радио София. Интервюто на експерта по фауната от ДПП “Витоша” Никола Дойкин пред Добринка Добрева – автор и водещ на предаването “Радиокафе” по Радио София можете да проследите ТУК.
Два от едрите хищници в планината са с GPS нашийници. Те се проследяват в зелените коридори, които следват. Едната женска мечка е млада и в търсене на територия стига до оградата на магистрала "Струма". Мечките предпочитат по-спокойната част на планината на юг от Черни връх. Миграцията им през зимата стига до планините Плана и Верила, а напролет се връщат във Витоша, заради хранителното богатство.
В музея на мечката в ПП "Витоша" можете да разберете начинът на живот и биологията на най-едрия европейски хищник - кафявата мечка. Посетителите се запознават с видовете мечки, с разпространението на кафявата мечка в България, с нейните местообитания и годишен цикъл, с факторите, които превръщат мечките в стръвници, както и с правилното поведение в планината при среща с мечка.
Най-доброто нещо, което можем да направим за дивите животни в горите на Витоша, е просто да ги оставим, препоръчва експертът по биоразнообразие. Билките също трябва да се събират както трябва, за да не ги унищожим. В следствие на въздействието на хората от планината са изчезнали балканската дива коза, рибата главоч, пеперудата червен аполон, тис, Елвезиево кокиче. Положени са много усилия за връщането на тези видове.
Източник: БНР
