Древните народи са обичали морето и са го използвали за закаляване и лечение. Но още през средните векове религиозните предразсъдъци довеждат до намаляване на грижите за тялото, до неговото скриване и оттам до неизползване на природните сили. Едва през XVIII век се обръща наново внимание на лечебните възможности на природата. Книгата на Жан Жак Русо „Юлия или новата Елоиза“ оказва особено влияние върху образованото общество по онова време и предизвиква масов стремеж към сближаване с природата.
Забележително е, че „възраждането“ на морелечението става по северните брегове на Европа. Модерното морелечение започва след излизането през 1750 година на критичния и аргументиран труд на английския лекар Ричард Ръсел (1700—1771 г.) под заглавие „Върху употребата на морската вода при заболявания на жлезите“. За разлика от своите предшественици и съвременници, които са говорили изобщо за ползата от морето, Ръсел дава конкретни наставления за употребата на морската вода и за морските къпания, някои от които са запазили своето значение и до днес.
Следващите поколения не забравят името на Ръсел като родоначолник на научното морелечение. Идеите му скоро намират приложение в живота. Усилията и стремежът на други двама английски лекари Летсън и Латъм да устроят морски лечебни заведения се увенчават с успех. На 20. VII. 1796 година в Маргейт — Англия се основава първата в света морска лечебница с 30 легла.
В наше време израсна и получи особено положителна оценка профилактичното начало на морелечебните фактори. И едва ли в някоя друга лечебна форма профилактиката и лечението стоят в такова благоприятно отношение, както при морелечението.
И днес правдиво звучат думите на французина Мишле, казани преди 100 години в неговия труд върху морето, че то е един неизчерпаем резервоар от здраве за нещастните жители на градовете, които са били преуморени още по онова време. Но сега картината е още по-лоша. Освен напрежението в големия град се прибавя друго неизбежно зло — замърсяването на въздуха, което се отразява лошо на всички. Промишлеността, транспортът, домашното отопление изхвърлят хиляди тонове прах и вредни газове над големите градове. И всичко това се вдишва от жителите им. Това замърсяване води до намаляване интензивността на слънчевата светлина от 25 до 50%. До хората не достигат най-активните ултравиолетови лъчи, които имат значение за повишаване на защитните сили на организма и нормалното му функциониране. Същевременно запрашването на градовете в значителна степен изменя електрическото състояние на въздуха, което е отрицателен фактор в хигиенно отношение.
Затова в последните години морските брегове с чистотата на въздуха си, с обилното слънцегреене и богатство на ултравиолетови лъчи и предимно отрицателната йонизация на въздуха стават привлекателни за жителите на големите градове. Тук освен че добре се лекува, но и активно се почива и възстановява организмът. България има щастието да притежава прекрасни морски курорти. Те трябва да се използват разумно и целенасочено.
Черноморският ни бряг, дълъг 380 км, макар и да не е така дълбоко врязан, както бреговете на други морета, очарова с красотата и разнообразието си. Наред с огромните скали, в които понякога шумно се бият морските вълни, се редуват обширни, дълги с километри златисти плажове, някои от които представляват огромни пясъчни дюни. В тихите заливи се плискат игриви морски вълни, тихата зеленосиня морска повърхност отразява обилните слънчеви лъчи. А над тия тихи води и златисти пясъци на места се спускат склоновете на родните планини, потънали в обилна зеленина, и се оглеждат в морските дълбини. Този наниз от обширни плажови ивици с обща площ около 4 770 000 квадратни метра е покрит с разнообразен по колорит и състав прекрасен пясък, който е с големина на зрънцата около 1 милиметър и съдържа незначително количество по-малки праховидни частици. Такъв пясък се нагрява силно и остава сух на значителна дълбочина, затова е благоприятен за слънчеви и пясъчни бани.
Н
о тази природна красота и това теренно богатство на нашето Черноморие биха имали по-малко почитатели, ако не бяха съчетани и с благоприятните климатични условия. В това отношение нашите черноморски курорти превъзхождат редица световноизвестни курорти в Европа и Северна Африка, разположени на сравнима географска ширина — 35—45°.
Летните месеци от май до края на септември предоставят най-оптимални условия за топлинно самочувствие както на здравите, така и на болните, дошли тук на лечение. Това топлинно чувство е в зависимост от температурите на въздуха, влажността на въздуха, скоростта на вятъра и слънчевото огряване. Едни от тези елементи на климата водят до отнемане, а други до придаване на топлина на човешкото тяло. Най-добре в топлинно отношение се чувствува човек, когато настъпи равновесие в прихода и разхода на топлина в човешкото тяло. При тези условия организмът може да извършва най-правилно своите функции.
Проучванията показват, че през летните месеци в повечето дни по нашето черноморско крайбрежие организмът е поставен в условията на топлинно равновесие, което се дължи на прохладния морски бриз, който се проявява още през май и продължава до октомври. Благодарение на неговата циркулация средната температура на въздуха през юли и август се движи между 21 и 24°С. Като духа от морето и носи влага, той пречиства въздуха от прах и микроорганизми и го обогатява с много съставки на морската вода — аерозоли.
Тези топлинни условия край морския бряг са особено благоприятни за болни със заболявания на сърдечно-съдовата система, при болни със смутена обмяна на веществата (диабет, затлъстяване и др.), при хронични белодробни заболявания, неврози и др., а също и със закаляващото си въздействие върху здрави хора, пребиваващи продължително време разголени на бреговата ивица.
През деня температурата на въздуха по нашите черноморски курорти е приятна, като привечер настъпва прохлада, а нощите са свежи. Тази настъпваща прохлада през нощта, без рязко изразени денонощни колебания, създава предпоставка за здрав и спокоен сън, който е важно условие за укрепване здравето на летовниците и за приятно прекарване на тяхната почивка. По този климатичен показател нашите морски курорти имат преимущество пред повечето от световноизвестните морски курорти. Курортите на Италианската и Френската Ривиера, на Далматинското крайбрежие, испанското южно крайбрежие, Сицилия и др. се отличават с особено задушните си нощи. Тук се прибавя и по-голямата влажност в сравнение с нашето крайбрежие, което утежнява още повече топлинното самочувствие. Нашето черноморско крайбрежие е характерно с многото си слънчеви дни. Годишно слънчевото греене е около 2300—2400 часа. Това е значително повече в сравнение със слънцегреенето по северните брегове на Европа (1600—1700 часа) и незначително по-малко в сравнение със средиземноморските курорти (2500—2700 часа).
От май до октомври българското черноморско крайбрежие се огрява от слънцето почти колкото и Френската Ривиера. По нашето крайбрежие в сравнение със средиземноморските брегове с по-малко слънчеви дни са месеците от ноември до април. Слънцегреенето по нашето крайбрежие се отличава освен със своята продължителност и със значителна интензивност както на топлинните, така и на ултравиолетовите лъчи. През летните месеци тя достига към обедните часове до 1,3—1,4 калории на кв. см от повърхността на тялото за 1 минута. Ултравиолетовите лъчи са с дължина на вълната над 300 милимикрона. При по-продължителен престой първоначално те водят до зачервяване (еритем) на кожата, която в следните няколко дни потъмнява (пигментира се). Ултравиолетовите лъчи на слънцето с такава дължина на вълната оказват благотворно въздействие върху функционалното състояние на организма и лекуват редица заболявания (кожни, гинекологични, извънбелодробна туберкулоза, хронични белодробни заболявания и др.).
Това слънчево богатство е голямо предимство за нашите брегове и затова те стават привлекателен курортен център за жителите на Централна и Северна Европа.
Към тоя стабилен климат се прибавя и приятно затоплената морска вода, което позволява къпане от средата на май до октомври. В сравнение с океана и други морета Черно море е топло. Докато по северните брегове на Европа (океана, Северно и Балтийско море) през летните месеци (юли и август) температурата на морската вода едва достига до 16—17°С (толкова е и на въздуха), то по нашите брегове през тия месеци тя е средно 22—23°С.
Ако сравним средните температури на морската вода по източното испанско крайбрежие и по адриатическото крайбрежие с тия по нашето Черноморие, то проличава, че от юни до октомври те са еднакви. Предимството на черноморската вода е, че е с по-малко соленост до 18°, докато в океана е 35°, в Средиземно море е 38°. Това се отразява на приятността на къпането.
Фауната на Черно море е такава, че няма опасни животни (хищни акули), няма отровни животни (разни отровни риби, силно парливи медузи и др.). Всичко това заедно с плитките пясъчни брегове, липсата на приливи и отливи и приятно затоплената морска вода правят къпането и ходенето бос по морския бряг удобно, приятно и безопасно за разлика от други морета, които не предлагат такива удобство.
Тези благоприятни климатични условия със своето постоянство и умереност не изискват особено пригаждане както на здравите, така и на болните летовници, дошли по нашите брегове за отдих и лечение, което е едно съществено предимство и има огромно практическо значение при провеждане на морелечението.
Към това климатично богатство в последните години се прибавят и откритите огромни запаси на термоминерални води в северното черноморско крайбрежие и практически неизчерпаемите залежи на лечебна кал в голямото Варненско езеро и Атанасовското езеро край Бургас.
Експлоатационните ресурси на тоя дълбок водоносен слой се изчисляват на не по-малко от 1500 литра в секунда, което представлява едно огромно национално богатство.
Общата минерализация на тия води е 500—600 милиграма на 1 литър вода, със сложен химически състав, в който участват освен основните съставки: (хлориди, сулфати, хидрокарбонати, натрий, магнезий, калий) също и редица ценни съставки (бром, бор, стронций и др). С тая температура и състав така откритите термални минерални води може да се използват както за външно прилагане (басейни, вани), така и за вътрешно (пиене, инхалация) при редица хронични заболявания на опорно-двигателния апарат, при хронични гинекологични заболявания, болести на обмяната на веществата и др.
Тези сондажни минерални води, както и качествената лечебна кал от крайморските езера допълват досегашните естествени лечебни фактори в нашите черноморски курорти и увеличават многократно техните лечебни възможности за през цялата година.
Днес всички са единодушни в преценката си, че нашият черноморски бряг има ценни природни и климатични условия и се налага тези ценни курортни ресурси да се използват за максимално удължаване на курортния сезон, дори за превръщането му в кръглогодишен както за отдих, така и за лечение. През хладните сезони по крайбрежието влиянието на морето се изразява в по-продължителната и топла есен, в мекотата на зимата, в удължената и хладна пролет. За черноморските ни курорти през хладните месеци са характерни по-високи температури и по-голяма слънчевост, отколкото във вътрешността на страната или в Централна Европа.
Въздухът е чист, богат на морски аерозоли, озон и атмосферното налягане е по-високо. Относителната влажност по нашето крайбрежие, макар и висока, е в границите на необходимото и полезно за човека. По-изразени са понякога ветровете, с което през тези сезони климатът има силно стимулиращо действие върху човешкия организъм. Затова в крайморските курорти с лечебна цел през тези сезони трябва да отиват хора с по-запазени защитни сили на организма.
Добър лечебен ефект от пребиваването през хладните сезони е доказан при болни с неврози и повишено кръвно налягане. Задоволителен резултат се получава и при болни с атеросклероза в ранните стадии, хроничен бронхит, силикоза, сърбящи кожни заболявания и др.
Към ценните качества на нашето Черноморие трябва да се прибави и извънредното изобилие от най-разнообразни зеленчуци, плодове и отличните сортове грозде. През есенните месеци до началото на зимата съществуват широки възможности за съчетаването на климатолечението с плодово лечение и използването на гроздолечението от здрави и болни./ Автор: д-р Стамат Стаматов; Алманах ФАР67
