Трябва ли да се разреши изграждането на ветропаркове в Черно море?

  03 Април 2023, 09:25     2796     3   
     


Както Еко Новини вече съобщи, преди година, по време на кабинета Петков, в парламентарните комисии по енергетика и околна среда са обсъждани законопроекти, които да позволят изграждането на офшорни ветропаркове.

По време на дискусиите е бил разгледан и доклад от 2021 г. на „Центъра за изследване на демокрацията“, според който в акваторията около Шабла, Варна, Обзор и Резово има възможности за изграждане на такива паркове.

В този доклад се определят четирите зони за ветропаркове, които ще заемат площ от около 800 квадратни километра – малко под 2 пъти територията на София, а максималната им производствена мощност ще е 9.5GW – почти колкото 5 АЕЦ Козлодуй.

Готвят четири ветропарка в Черно море с мощност колкото 5 АЕЦ-а Козлодуй 

В 48 Народно двата предложени законопроекта по темата, на ГЕРБ и Демократична България, които са почти идентични, падат в Комисията по околна среда, след като получават негативни становища от Министерство на земеделието, Министерство на туризма, Асоциация на производителите на рибни продукти и Българско дружество за защита на птиците.

Но нека разгледаме какво представляват офшорните ветропаркове, какъв потенциал има в акваторията на Черно море, и какви са реалните възможности в България.

Какво е офшорна вятърна централа?

Това е съоръжение, което се изгражда (оffshore/извън брега), в териториалните води на страната. Този тип ветропаркове са разположени на голяма площ, между 30 и 50 квадратни километра, където се разполагат от 200 до 300 кули. Турбините са с височина до 100 метра, като само подводната част е от 30-50  метра. Перките са повече от 15 тона всяка, с диаметър от над  30 метра, но могат да достигнат и до 80 м. Всяка турбина, заедно с пилотите, върху които е монтирана, е с тегло надхвърлящо 500 т. Най-голямата инсталирана до сега е на 12 мили от брега на Великобритания и тежи 1347 тона с диаметър на ротора 220 метра.

Такъв тип ветропаркове са изградени във водите на Атлантическият океан и Берингово море до Нидерландия, Дания, Норвегия, Англия, Германия, Полша, Португалия и Съединените щати. Засега повечето средиземноморски държави се въздържат от реализация на мащабни офшорни вятърни централи. Причината е, че може да има спад в туризма, защото никой не иска пред погледа си, до края на хоризонта, да виждат 100 метрови пилони с огромни перки.

Интересен факт е, че Швеция, която има голям потенциал, не предвижда развитие на вятърна офшорна енергия. Френският президент Емануел Макрон заяви наскоро, че се предвижда до 2050 година страната да изгради 50 такива централи. Но и той е притеснен, че "никой не иска да вижда красивите пейзажи и историческото ни наследство на фона на гигантски бели кули".

Тези съоръжения се изграждат предимно в Северна Европа ,където силата на вятъра е подходяща и не вреди на туризма.

Какви са потенциалните възможности в България?

Според доклада на Центъра за изследване на демокрацията(ЦИД), в нашите териториалните води има възможност за изграждане на офшорни ветропаркове с капацитет до 116 гВт. Като 26 гВт са в близост до крайбрежието, а останалите може да се изградят на плаващи понтони в по-дълбоките води. Най-подходящи били районите около Шабла, Варна, Обзор и Резово.

Според ЦИД строителството на офшорни ветропаркове ще намали енергийната зависимост на България. Друг положителен ефект щял да бъде декарбонизацията на енергийната ни система. В доклада се дава примера с Румъния, където вече имало издадени лицензи за изграждане и експлоатация на ветро паркове във водите на Черно море.

По време на обсъждането в Парламента, депутатите от управляващата коалиция на Кирил Петков са се ангажирали бързо да изработят законопроект, който да създаде преференции за строителството и присъединяване на на офшорнте ветропаркове към енергийната система на страната.

Какви са реалните възможности в България?

По крайбрежието на Черно море минава ВИА ПОНТИКА. Това е един от главните маршрути за миграция на птиците от Европа към Африка. По него летят щъркелите, цялата европейска популация на розовият пеликан, царският орел, египетският лешоят и още много пойни и грабливи птици. В района около Шабла и Калиакра гнезди застрашената Червеногуша гъска. През 2017 година България беше осъдена, че не защитава Натура 2000 в Калиакра. Под заплаха е и миграцията на рибите и морските бозайници - делфините.

В тези води е много интензивно корабоплаването. Примерът с кораба Вера Су е много показателен за съществуващите опитности. Офшорните ветропаркове ще затруднят изключително много и риболова, който е традиционен поминък от хилядолетия. Силен негативен ефект може да има и върху летния  туризъм, който за България е 12 % от брутния вътрешен продукт.

В страната екологичната общност е много силна и влиятелна. Почти ще е невъзможно на проектите за офщорни ветро централи да бъдат одобрени екологичните оценки и оценките за въздействие върху околната среда. Силен отпор ще има и от местните общности и туристическият бранш.

Въпреки ентусиазма, реалността е много по различна. Толкова важни въпроси свързани с опазване на околната среда не могат да се решават набързо, без широко обществено обсъждане и без да се питат хората  какво им е мнението за ползите и вредите от такива проекти.

 


     

гфдсгфьг03.02.2024 г., 18:31 ч.

Какви 5 АЕЦА бе мисирки кухи

Атанас Чобанов06.04.2023 г., 16:26 ч.

Само ако Тома Белев има някакъв келепир и спечели обществена поръчка за преброяването на ветропарковете в Черно море за няколко милиона!

2+04.04.2023 г., 16:51 ч.

След като докладът на центъра по изследване на деМонкрацията показва, че може да се изгради - ДА НЕ СЕ ДОПУСКА ОТ ГРАЖДАНИТЕ НА БЪЛГАРИЯ!
Томата и боби ще се натискат за дял от печалбата - пука им за птици, делфини..важни са скачащите миди!